Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2010 13:18 - ПРОКРУСТОВО ЛОЖЕ
Автор: cornflower Категория: Изкуство   
Прочетен: 5253 Коментари: 7 Гласове:
13

Последна промяна: 03.02.2010 17:30


Сблъска се челно в мен и ме блокира на място. Ударът бе толкова силен,
че имах само един шанс - да потъна в земята завинаги. Нямах време и да помисля за спасение - той беше взел обратни мерки. В ръката си държеше сърцето ми, което дълго време изтръгваше безжалостно. Искаше да се дулираме, за последно... Стоях права и обезкървена пред този Голиат, но непомръдваща от своя пиедестал. И не можех - беше ме завардил отвсякъде. За победения оставаше смъртта. Все едно какъв щеше да бъде края - не исках да мисля за това. Не себе си трябваше да спасявам...   Бях се превърнала в едно голямо око. Виждах безкрайно ясни обстоятелства, 
но още толкова и сложни. Не за разсичане беше този гордиев възел.
Бог ме даряваше със сетива за човешката драма. И сили - за най-тежкия кръст! 
Без право на бягство - само един мой ход щеше да срути света, който крепях. 
А под мен горящата бездна бе отворила огромна паст. Трябваше да премина над нея по въже... И пак същия сън, в който увисвам тъкмо под върха...   Неравновесието, което създаваше, щеше да му коства царството. И нали беше коронован земен, рядко срещаше пречки за злия си гений. Наблюдавах го как
с лекота гълташе душите, които сами влизаха в пещта. Как рушеше олтарите
и сееше лъжливите си послания. А когато беше неканен, демонстрираше съвършенство да влиза в чужди утроби, за да убива в зародиш. Дублираше се като втория в целостта на еднояйчни близнаци...  Една майка проплака в телефона ми - Бог не искаше вече да чува молитвите...   Изгребвах трагедии и драми, които всеки ден се увеличаваха. Той унищожаваше целия свят затова, че му служеше вярно. Аз бях стъпила на земята само с единия крак - за другия нямаше място. Така и седях - на края на стола, с готовност да политна нанякъде. Дори леглото ми ставаше неудобно. Тъкмо когато се унасях
в дрямка, ме стряскаше гърмящия му глас. А когато все пак се спусках в сънни обятия, то беше за да ме катурне, сварвайки ме неподготвена. После блокираше всичките ми клетки насън, в опит да ме парализира.  Не можех да помръдна, защото не бях будна, но и не спях.  Тогава литвах от силата на изтръгнатия вик и пак оживявах...
Аз раждах и болката щеше да раздира всяка негова секунда до фаталния му край. Възраждах се, раждайки красота! Само духът ми не можеше да обладае...   Натикваше ме в порочна джунгла, която трябваше да наблюдавам,
за да ме съкруши. Оплиташе мозъка ми, в който пускаше електрически ток,
докато заприличам на пулсиращо от болка кълбо. Видях едни мъртви очи, които се опитаха да ме убият... Дори пейзажът застина в лунна поза.  Ако някъде успяваше да цъфне бял цвят, той бе старателно оплюван, попарван
и обезплоден. Светът заприлича на изсъхнала смокиня, давеща се във фекалии. Нощта раждаше мъртвите си рожби... * * * Един ден кентаварът щеше да се събуди сам в прокрустовото си ложе. Заплаках... Над мен остана само Бог...


Тагове:   ложе,


Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. compassion - Процес на пречистване
11.01.2010 13:17
а след това само Бог е над теб...
Самотни стъпките търсят.
За истината отвъд разума
само Любовта е мостът
цитирай
2. cornflower - compassion
11.01.2010 14:08
Да, благодаря!
Освобождаване от тежестите на греха или двубоя със сатаната.
Заради Бог, към който пътуваме...
цитирай
3. cvetnica - Разтърсващо,
11.01.2010 19:10
трогателно, много лично и драматично!
Дано си се опазила от онези очи, които са искали да те ....
Много разцъфнали бели цветове по пътя ти, мила Люба!
цитирай
4. cornflower - cvetnica
11.01.2010 19:46
Благодаря ти, Лили, за разбирането!
(онези очи са мъртви)
Цветовете наистина разцъфват, но след огромни битки! Бог ми дава сили да преодолявам всичко!

цитирай
5. mimayordanova - Онемях като го прочетох. . . Дълб...
20.02.2010 15:05
Онемях като го прочетох... Дълбоко, силно, чувствено, философско мислене за драматично изживяно нещо. Разбрах и усетих всеки ред и всяка дума. И когото си поемаш дъх за следващия ред, пак пространството е пълно! Рядко срещано дар слово! Слагам го до Достоевски!
цитирай
6. mimayordanova - Всичко това го изживях пред посл...
20.02.2010 15:11
Всичко това го изживях пред последните 3 години. Може би затова те усещам и разбирам, въпреки силната и дълбока символика. Наистина е написано прекрасно. А сега накъде?
цитирай
7. cornflower - mimayordanova
20.02.2010 20:48
Абсолютна драма - лично преживяна. Иначе словото не може да бъде истинско.
Пиша само тогава, когато имам какво да кажа. Затова си усетила силна концентрация на чувства.
И защото има натрупване на човешки опит, при близка чувствителност, усещанията ти се покриват с моите.
Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cornflower
Категория: Изкуство
Прочетен: 1394878
Постинги: 158
Коментари: 2101
Гласове: 19757
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031