Сложен е животът, или... по-скоро, самите ние - хората го правим такъв...
Различни сме, с различни психики, поведение, начин на мислене, тълкуване и разбиране на живота. Всеки иска и се стреми да достигне до върха, да се издигне до положение, в което самият той ще остане и ще се чувства удовлетворен. Следвайки и преследвайки целите си, волно или неволно наранява всички други останали. Не се съобразява с тях, подлива им вода, само и само той да върви напред. Лицемерието, завистта и подлостта винаги са съществували, съществуват и ще съществуват, за съжаление, именно поради тези причини - различно мислене и начин на възприемане. Лошото е, че никой не се замисля как взимно се нараняваме по този начин....
Поздравления за този постинг!
Слънчев ден и много усмивки за теб!

Благодаря, Слънчево момиче, за изчерпателния коментар! Права си, но ми се струва, че бихме могли да се постараем да бъдем по-добри.....и тогва може би животът ни ще бъде по различен........Усмихнати и слънчеви празници!

Дори ти идва да крещиш.....Наистина и ние сме си странни, особени ...не сме сплотен народ.
Хубав стих ,Ваня ,с болка ,откровение...Звучи и като молба ,и като изстрадан призив..
Тъжно е ,но е истина...
Поздравления !

Благодаря, Таня! Наистина изстрадан призив..........а как ми се крещи.....

Някой някъде казваше: "Ами... тука е така."

А мойте дни-
ранени бели птици,
с уморени
от насрищни ветрове криле,
отнасят тежестта,
на тъжните ми мисли
потъват в мрак
и с тях си тръгва младостта...


И все си мисля,
че времето отлита бавно,
а то препускало,
към залеза в лудешки бяг.
Моята одежда
се превърна в дрипа,
но аз не се научих,
да живея ,в този ВЪЛЧИ СВЯТ.

Ваня, познавам тази болка и често и аз си задавам същите въпроси...За съжаление не разбирам хората живеещи от раните на другите....а и , май неискам да ги разбера....Дръж се , Приятелко! Трябва да продължиш!!!

и аз все се чудя
зощо е така ?

Поздрав :)

Да така е ...........НО ЗАЩО...........
Хубава вечер!

СКЪПА ПРИЯТЕЛКО, благодаря за чудесния стих!Права си!Разбирам те много добре!Зная, че съм длъжна да се справя,но в този ВЪЛЧИ СВЯТ ..........как да стане........На теб и твоето слънчице весели празници! Прегръщам си те !!!!!!!!!!!

Ех мила, така е! Щастлива съм, че ме посети!Сърдечни поздрави и от мен!

а каква е рецептата срещу това?
Можеби да бъдем по-добри и да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас. Трудно е да се дава акъл, защото всеки човек е една вселена от чувства, но все пак всички ние трябва да живеем заедно и е необходимо да подтискаме собственото си Его в името на общото благо.
Ако неможете да дадете нещо на другия, поне една топла дума му дайте, ако и това неможете , поне му дайте добра помисъл, а, ако и това неможете, тогава, тогава не се сърдете на Съдбата си....
Това ми мина сега през ума, а аз....
Желая Ви Мир и Любов на Всички и Навсякъде!!!!!

защото не сме телепати - а случаят се възползва от това.
защото - макар да разбираме, не искаме да спираме до границата -
защото ние сме мярката на всички неща - за добрите и за лошите -
а мярката в еднаквите човешки неща - се оказва различна за всеки...

а често се случва да зависиш от незрели човечета... и човекоподобни...
и това наранява и уморява, но - те не умеят да бъдат свободни
и пак ти ще трябва - да отваряш вратите на клетките и да учиш децата
как да бъдат свободни, как да бъдат добри, как да пазят човешкото в себе си

защото светът няма да свърши сега...

Благодаря, от сърце ............Да, прав си ....трудно е да се дава акъл, но човек се учи докато е жив ..............Така, че .............Още веднъж ... от сърце благодаря!
Аз бих допълнила много Светлина и Усмивки на Всички и Навсякъде!!!!!!!!!

Да сладкодумна Разказвачка, да бъдем добри...........Благодаря, за чудесният коментар!!!!!!На пук на всичко............ти желая много поводи за усмивки!

Колкото и тежък и напрегнат да е животът ни, не трябва да се озлобяваме, а да пристъпваме с добро към хората. Доброто ражда добро...Та нали сме хора все пак?????
Хубав стих си написала, макар и за нещо не толкова хубаво в живота ни!
Среднощни поздрави и прегръдки от мен!

Благодаря, Приятелко! Щастлива съм, че ме посети!Права си....хора сме......,но май често ни се случва да забравяме............Хубав ден, прегръдки и от мен!