Мил спомен към детството тича
с онази нелепа носталгия.
Стара къща, през тишината наднича,
пътеката с тръни обраснала......
Миг на тягостно старо мълчание,
мислите лутат се-нямат пристанище,
време не остана, дори за оправдание,
самотата...до болка пораснала!
И тъжно, и жестоко до лудост,
но в миг разбита е тишината-
изсъхнал клон се сгромолясва
и потъва бездънно в тревата.......
Тръгвам си, без бабините наставления,
не докоснала крещящият безпорядък,
сълзите ронят се без пощада,
душата..... до задушаване страда......

Отпусни душата ,Ваня ,споменът остава завинаги в сърцето.
Хубав ден ,приятелко !

Да приятелко, тези спомени............винаги ще съпровождат дните ни !
Прегръдки!

Скъпи спомени от миналото! Носят малко тъга,но са важна част от живота ни!
Поздрави,Ваня!:)

Да мила, скъпи спомени......скътани дълбоко в сърцето!
Прегръдки!:)))

Това чувство ми е до болка познато. Прекрасно стихотворение.

Благодаря! Радвам се ,че ме посети!Липсваше ми ! Желая ти хубава вечер!:)))

Когато е било вълшебно детството, спомените са винаги съкровени и мили...
Моите са точно такива и си ги нося в сърцето!
Поздрави и от мен! Прекрасно стихотворение!

Благодаря, за топлите думи! Детството....ех да можехме , там да се върнем.....Желая ти прекрасен слънчев ден !:)))

за една стара селска къща и за спомените за моята баба...
Поздрави!

Да мила приятелко, в забързаният делник, позволяваме малко прах да ги покрие
и си мисля, че е хубаво от време, на време да се връщаме към тях.......
Детските спомени.....мили и незабравими стоплят душите ни !
Слънчеви прегръдки!

Мил спомен към детството тича...
може би защото душата научена е да обича...

И липсва и може би......онова истинско ,
искренно ,по детски обичане,
дори онова след хвърчилото тичане......:)))