С първата си жена Изолда (Иза) Жукова Висоцки се запознава по време на репетициите на студентския спектакъл "Хотел Астория" на А.Штейн в театралната студия на МХАТ. Висоцки бил поканен да изпълни малка роля без думи на войник с пушка. Отначало отношенията им били чисто приятелски, но завършили с това, че в един прекрасен ден Висоцки завел Изолда у дома и я представил на роднините си като негова жена. Това било през есента на 1957 година. Той бил на 19, а тя на 20 и вече имала дете от първия си мъж. Следва весела и многолюдна сватба. След като завършва студията на МХАТ Изолда заминава на работа в Киевския драматичен театър. Висоцки остава в Москва, за да завърши обучението си. През 1961 година Изолда играе вече в Ростов на Дон, а в театъра на Таганка започва звездната кариера на Владимир. И освен това Висоцки е поканен на снимки на филма "713 иска кацане"
   Постепенно те се срещали все по-рядко. Разстоянието между тях растяло и ставало труднопреодолимо, те се разделили. Бракоразводното дело се проточило. Иза запазила фамилията на Висоцки. Винаги казва, че "...да се живее с Володя беше страхотно... Аз имам какво да си спомням и за нищо не съжалявам. На мен просто ми провървя: имах в живота си голямо щастие. Защото той имаше дарба да дарява! От всекидневието да прави празник. Той не можеше да дойде в къщи и да не донесе нещо. Може да е балон, една мандарина, бонбон или някаква глупост, но нещичко трябваше да има. И това винаги превръщаше обикновения ден в празничен. Той умееше всяка дреболия - изпрана риза, пържени катофи, чаша чай - всяко дребно нещо да приема като подарък. И от това на човек му се искаше да прави още и още. И макар че имаше своите човешки слабости, с него човек се чувстваше сигурен. Въпреки всичките си "хулигански" прояви той винаги беше много нежен...В него имаше много хумор, много радост, не беше възможно да му се обидиш. Той умееше да прощава... При това истински. Да прощава безогледно". "

   Втора съпруга на Владимир Висоцки станала студентката от ВГИК Людмила Абрамова. Тя била необикновено красива, с огромни гълъбовосини очи. Те се запознали по време на снимките на "713-й иска кацане", където Владимир играел морски пехотинец. За първи път тя срещнала Висоцки в Ленинград, до хотел "Европа". Около входа към нея се обърнал пийнал млад мъж с молба да му услужи с пари. Людмила нямала в себе си нито рубла. Тя се решила и му предложила своя фамилен златен пръстен с аметист. Владимир го занесъл в ресторанта и с него се разплатил за счупените съдове. Така те се запознали. Висоцки не би бил Висоцки, ако изпращайки Людмила и влизайки в нейната хотелска стая, не би й предложил да му стане жена, което той всъщност и направил. На другата сутрин Владимир откупил пръстена и заедно с Людмила те потеглили за киностудиото.
…Живеели в Ленинград, снимали се във филма и яли "нестандартните" мекици в съседното кафе. Понякога мекичките излизали криви и ги отделяли като брак. Владимир се уговорил всичките криви мекици да са за него — те били и по-евтини...
  Той още не се бил развел с първата си жена Изолда, но вече живеел с Людмила, с която зарегистрирал брака си едва през 1965 година. Родителите и от двете страни отначало посрещнали това събитие доста сдържано. За младоженците обаче това нямало никакво значение. А след това се появили синовете — Аркадий и Никита.
   Владимир бил много общителен и разбира се, сред приятелите му имало достатъчно такива, които не били равнодушни към алкохола. Висоцки започнал да пие и колкото по-нататък, толкова повече. В края на краищата дошъл и денят, когато се оказал в изтрезвителя, където се опитал да се самоубие. За щастие дежурният го измъкнал от примката и го спасил от смърт.

АРКАДИЙ	НИКИТА

   Поради нежеланието на Людмила Абрамова да прави личния си живот публично достояние за нея се знае малко. И въпреки това, нейната роля в живота на Висоцки не може да се омаловажава: именно тази жена ражда неговите двама сина -- Аркадий (1962), който сега е сценарист и Никита (1964) -- актьор по професия, но от 1996 година - директор на музея на Владимир Висоцки. С Людмила те се разделили "с добро", без да се изясняват и спорят. Семейството, просъществувало седем години, се разпаднало за 5 минути.
   

   Тогава Висоцки отива при младичката актриса от театъра на Таганка Татяна. Това било по-скоро мимолетно увлечение. Той й посветил свои стихове, където има такива редове: "...Есть прибежище твое, Таня! Так пропойте ей "Аллилуйя!"  В последно време се даде гласност, че Татяна му е родила дъщеря Настя, която сега е на 30 години.
   Скоро Людмила Абрамова отново се омъжила, в новия брак тя родила сестричка на двамата братя - Серафима. Към бившия си съпруг, докато той бил жив, тя се отнасяла нееднозначно.   

   Лариса Лужина е единствената жена, която не отговорила на любовта на Висоцки "Наверное, я погиб: глаза закрою -- вижу" -- пише за актрисата Владимир. Именно на нея той посвещава своята знаменита песен "Она была в Париже", на нея, а не на Марина Млади, както обикновено смятат. Те се запознали на снимките на филма на Станислав Говорухин "Вертикала" през 1966 година. Тогава се появява и тази песен за недостижимата жена в Париж, на която самият Марсел Марсо й говори нещо. Във филма тя е лекар, а Висоцки - радист. И във филма, и в живота тя отхвърля любовта на Висоцки и остава едва ли не единствената жена, която отхвърля любовта му.