След като навършва 30 години започва да проповядва и да кръщава хората. Дава Свето Кръщение и на Иисус Христос (Богоявление).

Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на Ирод Антипа. Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него с изобличителните думи: „Ти не трябва да я имаш!“. След тези си думи той е затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада, Саломе танцува за него. След като тя приключва танца си, той ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаря „Главата на Йоана Кръстителя“. За да изпълни клетвата, си Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.

След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора.

Без да знае това, когато цар Ирод разбира, че Иисус извършва големи чудеса, се уплашва и казва:
 

По-късно един богат човек повярвал Христа, оставя имане и служба и се замонашва под името Инокентий. Заселва се на Елеонската гора на същото място, където е погребана главата на Йоан Кръстител. Пожелава да си иззида килия и започва да копае. Намира съд, в който има глава, за която по тайнствен начин му е явено, че е на Предтечата. По Божията промисъл тази чудотворна глава се предава от ръка на ръка до времето на благочестивата царица Теодора — майка на Михаил и жена на цар Теофил — и по времето на патриарх Игнатий е пренесена в Константинопол.

 
Според други, по-достоверни^{[източник?]} източници, главата на Йоан-Кръстител е погребана в църква, основана от царица Елена, майка на Константин Велики по време на поклонението й по Светите земи и носеща в неговото име. Църквата "Св. Йоан Кръстител" в Дамаск просъществувала до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и я превръщат в джамия, известна днес като Омаядската джамия или Голямата джамия в Дамаск. Една от най-големите в света, в нея и до днес се съхранява главата на Йоан Кръстител, открита при археологически разкопки. През 2001 г. папа Йоан-Павел II посещава Дамаск и Омаядската джамия, като се покланя на светите мощи. С това става и първият папа, влязъл в джамия.

Тялото на светеца най-вероятно се съхранява в Александрия, където още средновековни източници посочват, че то почива. Намереният скелет на мъж с липсваща глава и датиран към 1 в. потвърждават, до колкото е възможно, това твърдение.

В България, по време на сондажни изкопи в основите на най-старата църква на остров Свети Иван близо до Созопол, построена в края на IV – нач. на V в. , на 28 юли 2010 г. при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 m под пода е открит мраморен реликварий (мощехранилница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 cm и висок 14 cm. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб и според някои български учени откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча.

Ивановден е празник на кумството и побратимството

Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

Обредното къпане за здраве на Йордановден (6 януари) продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.

Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да "къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа Свети Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството.

 
На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците.
Ивановден – е наричан Женски водици. Тогава пък в обредното къпане или поне измиване с осветена вода се включват и младите невести и годеници. Но и в двата дни най-къпани са мъжете и жените, които имат имен ден –  Иван или Иванка и всички производни имена.

С този ден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини.

Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ.......

НаИвановден имен ден имат всички, които носят имената Иван, Иво, Йоан, Йоана, Иванка, Ивана, Ивайло, Ваньо, Ванчо, Ивелин, Ивелина, Калоян,Йонко,Жана.

  НА ВСИЧКИ ВАС СЪБЛОГЪРИ, ПРИЯТЕЛИ ИМЕННИЦИ
    ЖЕЛАЯ ОТ СЪРЦЕ
             УПОРИТОСТ,
ЗА ДА СЛЕДВАМЕ МЕЧТИТЕ СИ...

         СМЕЛОСТ
ДА ГИ ОСЪЩЕСТВЯВАМЕ,
         ТЪРПЕНИЕ
ДА ГИ ПОСТИГАМЕ,
    И МНОГО  ЗДРАВЕ, ОБИЧ И   
           ТОПЛИНА,
ЗА ДА ДАВА СМИСЪЛ
   НА ВСИЧКО ТОВА...........
      ДА БЪДЕ,,,,,,,