Благовещение е един от големите пролетни празници. Част от Великдeнския празничен цикъл, Благовещение винаги се празнува на 25 март.
На този ден според Евангелието, Aрхангел Гавраил се явява на Дева Мария и й съобщава, че ще зачене и роди божия син. Затова празника се почита от много майки, тъй като Богородица е тяхна закрилница.
Благовещение е наричан още Благовец. Свързан е с пролетното равноденствие, когато Земята започва да се затопля.

Старите хора вярват, че на Благовец излизат змиите и гущерите, идват прелетните птици и самодивите, мечките се събуждат от сън, а кукувицата кука за първи път.
Рано сутринта се ходи за вода, защото човек може да срещне самодива и да урочаса, да се разболее. На Благовец сутринта се премитат къщата и дворът и сметта се изгаря. Това се прави, за да се предпазят от змии и гризачи. В някои райони на страната слагат огън върху керемида и с нея се обикалят къщата, кошарите, пчелина и другите важни селскостопански постройки на българския стопанин.

Широко е разпространено и ритуалното плашене, което жените извършват. Тези действия са съпроводени от заклинания. Често стопанките на дома изричат следните думи „бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че идва дядо Благовец с големия топуз “. За целта се използват различни метални предмети. Най-често това са тенджери и тигани. Жените белосват къщите и запушват дупките.

Други поверия:
Жените не трябва да докосват игли, куки или конци за да не ги хапят змиите през лятото.
  Не се излиза без пари от дома. Вярва се, че ако чуеш да кука кукувица на този ден, трябва да пипнеш пара или хляб, ще си сит и богат през цялата година. Щом се чуе нейният глас, вече е сигурно, че пролетта е настъпила. Затова и по-старото название на празника в някои райони е “Кукувден”.

На Благовещение се пробиват за първи път ушите на малките момиченца. От една страна, защото на този ден се смята, че раните зарастват по-бързо и по-малко боли, от друга, самото слагане на обеци има ритуален характер. Златните украшения се слагат с цел да бъде предпазено детето от зли сили.
Затова мамите да се подготвят, и да пробият ушите на малките мъничета, за да зараснат по-лесно ушичките.

Вярва се, че ако на този ден се засаждат дръвчета, те ще родят много сладки плодове.
На Благовещение се става рано, за да ти е богата годината.
За първи път на Благовец трябва да се хапне нещо зелено – коприва, лапад, киселец, за да потече в тялото свежа кръв.

Празникът има и други имена освен Благоец и Благощение – Благостене, Благовден, Половин Великден, Куковден.

На Благовец (Благовещение) празнуват:
Благой, Блага, Благовест, Благовеста, Благовестин, Благо, Благомил, Благана, Благин, Блаже и др.

Традиционна храна за Благовец:
Шарена пита
Салата от солена скумрия с картофи
Сухи чушки пълнени с орехи
Скумрия по селски
Рибник
Ябълков щрудел с грис

Честит празник на всички празнуващи


И ОЩЕ ........

ЗА СИМВОЛИТЕ НА ТОЗИ ПРАЗНИК
 

Основен символ на Благовец са птиците - щъркелът, лястовицата и кукувицата. За тях има поверие, че всяка е произлязла от човек, преобразен с божествена намеса. Затова хората ги възприемат като знамение.
Според народното поверие, точно на Благовец щъркелите и лястовиците се завръщат по нашите земи. Пристигането им означава, че зимата вече си е отишла.
Според поверието щом хората зърнат първите долетели щъркели и лястовици, трябва да свалят мартениците, които са ги пазили от “злите сили” на прехода между сезоните. Децата, като видят щъркел, подскачат на един крак – имитирайки дългокраката птица – и припяват заклинания за здраве.


Щъркелът е толкова обичан от Бога, че според една поговорка понякога сам Бог свива гнездото му. Затова се радваме като видим как щъркели вият гнезда високо по църковни камбанарии и високи дървета, приемаме го за добър знак. В наше време знаем, че щъркели и лястовици гнездят само на места с чист въздух и съхранена природа.



В народните песни често възпяват лястовиците като пъргави, бързолетни и „бъбриви” със своите тънки гласчета. Всъщност, с тези свои качества лястовиците са се превърнали в поетичен образ за младите момичета – игриви, чернооки, общителни.

Интересна е легендата, която се разказва у нас за тази птичка, символ на пролетта. Някога тя била невеста, но толкова срамежлива, че говяла /т.е. мълчала/ пред свекър и свекърва повече от три години. В миналото било обичайна практика младата невеста да изразява с мълчание своята почит към родителите на съпруга си, но в повечето случаи това продължавало 40 дни. Невестата, за която разказва легендата, платила скъпо за своята стеснителност. Мислейки я за няма, роднините довели друга жена за сина си. Преди новата съпруга да облече булчинските си дрехи, срамежливата невеста проговорила, а след това литнала през комина. Свекърът се опитал да я хване за дрехата, но в ръцете му останали само гайтаните – ето защо опашката на лястовичката е разделена на две. Легендата разказва, че след този случай младите булки престанали да говеят толкова дълго, а лястовичката станала символ на обновлението.

Когато дойде лястовичката, се свалят мартениците. Обичайно лястовиците се връщат в старите си гнезда под стрехите на къщите. Българите грижливо пазят тези гнезда и вярват, че където лястовицата е свила гнездо, магия не може да стане и в тази къща има късмет и изобилие. Лястовичите гнезда се използват дори в народната медицина като лек.
Древни вярвания са добавили, че лястовицата е божествена птица, невеста на Слънцето, символ на светлината, щастието и доброто.




Още по-голямо значение българите отдават на една съвсем невзрачна, наглед малка птица – кукувицата. Тя не отлита далеч на юг, нито се завръща, а винаги е някъде наоколо.
„Кукувичке, лятно пиленце, ти ли кукуваш лете по планини, зиме по полето”
В българския фолклор тя е вестоносецът на пролетта и точно на Благовец кукувицата започва да кука, за да извести, че пролетта е настъпила. Затова в гласа й хората търсят “предсказания” - за новия стопански сезон, за своето здраве и дълголетие. Според народното вярване, ако човек е сит и има пара в джоба, когато чуе кукувичката за първи път, годината ще е добра. Момите пък търсят в кукувичето обаждане предвестие за скорошна женитба. За селските младежи кукувичият глас е предупреждение, че сезонът на седенките и задявките с момите приключва.

В една песен Божа майка укорява кукувицата, че със своите провиквания ще разбуди спящия й син. Но кукувицата й отговаря: “Леле мале, Божа мале, аз не кукам да събудя Млада Бога, ами кукам да събудя два овчаря…” Скоро след Благовец овчарите ще изведат стадата от зимните кошари и ще тръгнат с тях към  летните пасища

Целият 25 март е изпълнен с много чудесии и вълшебства.

• Ако денят се случи слънчев, значи цялата година ще е спорна и здрава. Но дори през цялото време да вали дъжд, трябва да се говорят благи неща.