ДНЕС ПРАЗНУВАМЕ ТОМИНА НЕДЕЛЯ  
 

Именници: Тома, Томислав, Томислава

ТОМИНА НЕДЕЛЯ (“Светла, празна” - седмицата след ВЕЛИКДЕН): Неделята след Великден наричат Томина неделя - по името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус. В една легенда се разправя, че Тома не повярвал на Христовото възкресение и затова Спасителят се му се явил след няколко дни и позволил на апостол Тома да сложи пръст в раните му. Затова и наричат апостол Тома "Неверни".

Тази седмица от стари времена е наситена с много момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. В много селища на този ден момите играят Мара-Лишанка. Правят кукла-булка от чехлите на млада булка, женена през зимата (единият е жълт , а отгоре - червен ). Тая кукла обличат с мъжка риза и тази риза именно е онзи знак, който подсказва, че това е праобраз на великото двуполово (андрогинно) божество, според нашата фолклорна митология, от което е произлязъл човекът.

На светлата сряда от седмицата се изпълняват два обичая, които в народните представи са насочени към молитвата за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. В Западна България се играе обредното Ладино хоро. На селското хорище се събират моми, ергени, възрастни жени и мъже. Момите се залавят в кръг и започват с песни хорото като две от тях (едната в кръга, другата отвън) държат кърпа над веригата. Три пъти те разсичат хорото и така се образуват три несключени хора, които отново се сключват. Този път мястото на жените се заема от ергени с прътове в ръце.  В Бургаско момите участвуват в една интересна обредна игра - МАРА ЛИШАНКА*.

Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръстналият Христос се явява на учениците си. Неверният Тома “слага пръст” в раните на Исус, за да се убеди в неговото възкресение.

* MАРА-ЛИШАНКА
Обичай, изпълняван в Бургаско през ТОМИНА НЕДЕЛЯ, в който участват неомъжените моми. Събрани в къща, където няма починало дете, те приготвят от три пъхнати един в друг чехъла в червено и жълто (взети от млади булки или моми), една женска глава. Забраждат я и я накичват като булка. Мома, която е лазарувала и е с живи родители, взема Мара-лишанка и заедно с други моми излиза на определено място в селото. Тук момите се ловят за ръце в две вериги. Две по две моми от всяка верига и Мара-лишанка водят диалог с песен, а останалите играят под такта на песента. В играта се изреждат всички моми като предават Мара-лишанка, докато стигне пак до първата мома. Момите и ергените припяват. След това всички участнички, придружени от ергени, мъже, жени и деца минават през селото, извън селото през нивите и спират на реката, а момите си измиват лицата.

***

През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – Апостол Тома, наричан Тома Неверни.

След като Христос възкръснал се явил на учениците си, но в този момент Тома не бил сред тях. Когато по-късно те му казват “Видяхме Господа” той им отвръща: ”Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам.” На първата Неделя след Възкресението Исус отново се явил на учениците си, този път там бил и Тома. Христос се обръща към него и му казва:

"Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Така това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек, когато материалната природа в него надделява. Когато следите на духовната интуиция за съществуването на Надземното се изгубят и отстъпят място на човешкия принцип “око да види, ръка да пипне”.

Но разбира се, апостол Тома не е известен само със евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните Христови ученици. Когато Христос, въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят за да го убият, решил отвъд Йордан да отиде във Витания, за да съживи Лазар, апостол Тома казал на другите ученици: ”Да отидем и ние да умрем с Него”.

След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва Божието Слово. На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.

Из земите на Индия, апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него Новото учение. В това число и две сестри-царици. Царят, заради покръстването на жена си, едната от двете сестри, много се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения, от които обаче апостолът по чудо все оцелявал. Но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята Християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт. А дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел Християнството, убеден от невероятното изцеление от тежка болест на сина му Азан след като се покръстил.

Източник:  "Православие" (Pravoslavieto.com)