ТЪГА И НЕЖНОСТ 






По сребърната лунна пътека, устремена към небето, с отпусната глава и тежко въздишайки, бавно се изкачвала Тъгата. И там, където лунната светлина отначало избледнявала, а после се разтваряла в първите плахи проблясъци на утринната зора, тя се срещнала с Нежността, която вървяла и сияела - цялата, от главата до петите.
"Здравей, скъпа сестричке! Колко отдавна не сме се виждали!" - едва не се разплакала Тъгата.
"Хей, как се радвам да те срещна! Но защо плачеш?" - ласкаво попитала Нежността и крепко я прегърнала.
"Разбираш ли, толкова ми е тежко да оставя човека тогава, когато още съвсем не е ясно какво ще се случи с него по-нататък? Той така дълбоко е страдал и толкова искрено е плакал. Но дали сърцето му е успяло да се открие, за да можеш ти да осветиш всички тъмни ъгълчета, да излекуваш душевните рани, да го примириш с действителността и да пробудиш в него потребност от Любов? Това би значело, че трудът ми не е бил напразен ...
Аз си тръгвам и той остава насаме със себе си - пречистен, но все още необновен ... Това състояние така напомня на миг затишие, замиране на всичко във Вселената, преди раждането на Новия Ден! Но вечните Смяна и Обновление, естествени и неотменни в Природата, са толкова болезнени и непредсказуеми в човешката душа ...
Не знам, имало ли е смисъл да изтърпя толкова болка и отчаяние, сълзи и жалби? Само ако ти беше наблизо! Понякога ми е толкова тежко от тези съмнения, че ми се ще да помоля Бог за друга служба."







Те замълчали за кратко, притиснали рамо една в друга.
После Нежността замислено казала:"Толкова добре те разбирам! Пристигам при човека и не зная, ще отвори ли сърцето си към мен? Ще видя ли, как се заражда в очите му топъл, жив блясък? И съвсем рядко ми се удава да се насладя на блаженна усмивка, да чуя думи на любов към живота, хората и Бога! И тогава се радвам за човека и заедно с него.
Но ... Но това не може да трае вечно, колкото и да ни се иска! Понякога този миг е толкова кратък, че човекът даже не е успял да осъзнае какво се е случило с него и отново се е втурнал в предишното бясно преследване на призрака на щастието.
Уви, нерядко аз си тръгвам и не знам, имало ли е смисъл в моето идване? Останала ли е светла следа в душата човешка? Ще стане ли човекът поне мъничко по-друг? Често и аз се измъчвам за това."
Тя въздъхнала и веднага ласкаво се усмихнала:
"Но, независимо от всичко, всеки път Бог ме праща след теб, при всеки човек, който си навестила. И нима той не се е изменил за времето на твоето присъствие - не е станал по-чист, по-умиротворен, по-спокоен?
Та нали ти, Тъга, помагаш на човека да се спре и да се вгледа в преживяното. Да се замисли не е ли обидил някого? Дали си е струвало да се обижда на някой? Да си спомни, колко често не е ценил това, което има? И да се освободи от всичко дребно, ненужно и безсмислено.
Нима не Тъгата е причина за благодатните сълзи, които като дългоочакван дъжд измиват прашната, загрубяла в гонитба на дребни изгоди, човешка душа?! За да стане отново жива, топла, възприемчива към Доброто и Светлината, разделила се с товара на останките и предразсъдъците от своето минало. Изпитала от това огромно, с нищо несравнимо облекчение! И усетила Тишината вътре в себе си. А в тази Тишина би разцъфнала пъпката на Нежността, прекрасното цвете, което до идването на Тъгата и било затрупано със смет, тъпкано и забравено. И силата на тази нежност зависи от дълбочината на преживяната печал.
На това служим - на мига, когато в притихналата душа, измита със сълзите на светлата тъга, разцъфва нежността."
Сърдечно се простили една с друга Тъгата и Нежността. И тръгнали в противоположни посоки. Нежността - натам, откъдето току що дошла Тъгата. А Тъгата - натам, където отдавна не била надниквала Нежността ...
Понякога Нежността така бърза при зова на откритата душа, че идва при човека, преди от него да си е тръгнала тъгата. Сестрите се радват на срещата. Хващат се за ръце. Прегръщат човешката душа от две страни и се издигат заедно с нея ... до Върха на Блаженството.







И.Кузина

 

Хубава притча . Поздрави за музиката ,любима .
Приятна и нежна вечер ,приятелко !

Благодаря , мила приятелко!
ЗА МЕН Е УДОВОЛСТВИЕ ДА СЛУШАМЕ ЗАЕДНО ТАЗИ МУЗИКА!
Хубава вечер и за теб,с много обич!:)))

В тишината ни може би наистина в един момент разцъфва пъпката на Нежността, след изстраданата дълбоко печал.
Хубав пост, Ваня.., поздравления!

Цял живот тичаме към щастието, наричаме го с нежни имена и често не си даваме сметка, че то е с нас всеки миг, в който ни има. Дори когато тъгуваме, откривайки себе си. А може би дори точно в тези моменти на равносметка!
Поздрави, Ваня, за хубавата притча! :)))

Дори когато любовта си отиде....

Хубава притча! Поздрав!

Благодаря, Клео !Зарадва ме посещението и коментара ти!
Желая ти хубав ден , изпълнен с много усмивки и пролетно настроение!:)))

Мег, от сърце ти благодаря!
Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме.Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним.А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим...
Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал...
Никога не спирай да мечтаеш - нищо не е толкова трудно, колкото изглажда!
Прекрасен ден !:)))

Хей Слънце, горе главата!
ЖИВЕЙ за всичко! А когато животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък останките му събери.:)))))

Хубава притча, Ваня!
Вчера нямах достатъчно време да я прочета, но сега с удоволствие го направих!
Прекрасен ден ти желая!

БЛАГОДАРЯ! СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ И ЗА ТЕБ!:)))

БЛАГОДАРЯ, ТИ МИЛИЧКА!
Желая ти много усмивки !
УСМИВКАТА!А както добре знаем, тя е заразна и според мен може да направи чудеса, дори с най-намръщения сериозник, когото срещнем!
Прегръщам те с обич!:)))

цветовете на тъгата и нежността, подчертават смисъла на живота...

Поздравления!

Ако успеем да съкратим времето до срещата на тъгата и нежността и ги срещнем и с надеждата...ще намерим и... пътя към ЩАСТИЕТО...може би...Дано!!!
Прегръдки мила и много хубав нежен ден - без тъга!:)))

много хубава притча,ivankalilova!

И силата на тази нежност зависи от дълбочината на преживяната печал.

Иколкото е по дълбока преживяната печал, толкова по силна е обичта ни към Бога!

Благодаря, мила!СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА........................
Хубав ден, с обич и усмивки зареден!

Това е една чудесна притча!:)))

Благодаря, приятелко!Щастие е, когато мислите, думите и делата ни са в хармония!Сърдечни поздрави!:)))

Благодаря, Иля радвам се, че се отби!
ХУБАВ ДЕН!:)))

бЛАГОДАРЯ , ПРИЯТЕЛЮ!БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН, С ОБИЧ И ЗДРАВЕ !

Грабна ме от самото първо прочитане. Но се въздържах да коментирам. Нещо изпъкваше в написаното, но аз така и не успявах да го съзря. Сега вече знам кое е това нещо - "Дали си е струвало да се обижда на някой? Да си спомни, колко често не е ценил това, което има? Ето това е било... Благодаря ти за тези думи!

Благодаря, Вал! РАДВАМ СЕ, ЧЕ СЕ ОТБИ И ПРОЧЕТЕ.
Поздрави!:)))