Блогът на ivankalilova :: тангото. . . . . . . . . . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.12.2011 19:55 - тангото...........

Автор: ivankalilova Категория: Лични дневници

Прочетен: 1209 Коментари: 0 Гласове:

На днешния ден - 11 декември
честваме Световния ден на тангото, един от най-чувствените и емоционални танци!!!
Причината за избора на точно тази дата е рожденият ден на две от най-известните личности в историята на този чувствен танц - певеца и композитора Карлос Гардел и цигуларя и композитора Хулио Де Каро.

За първи път Денят на тангото се чества в Аржентина през 1977 г. Постепенно голяма част от страните, в които тангото има много привърженици, възприемат този празник и така от локален, той се превръща в международен.

Няма точни данни кога и как се появява тангото, въпреки че повечето изследователи свързват този стил с чернокожото население.

Едно обаче е ясно, танцът е запазената марка на Буенос Айрес. Голяма част от теоретиците смятат, че той е смесица от няколко стила – хореографията е дошла от милонгата, ритъмът - от кандомбе, а сантименталната мелодична линия и емоционалната сила - от кубинската хабанера.

Съществуват различни теории за произхода на думата "танго". Една от най-популярните теории е, че думата идва от африкански езици от Нигер-конгоанското езиково семейство. Според друга теория думата се е използвала и в Андалусия, като с нея се е обозначавал определен стил музика.

Първият композитор на танго е Хуан Перез, който прави песента "Dame la lata". Други по- стари песни са "El tero" и "Andбte a la Recoleta".

Първата държава, освен Аржентина, в която се танцува танго, е Куба. По това време в Буенос Айрес танцът започва да придобива познатия ни днес облик.

В началото тангото се е танцувало само от мъже под акомпанимента на три инструмента. Малко по-късно и жените се включват, което променя характера на танца – прави го по- жив и чувствен.

Добавя се и допълнителен инструмент, който предопределя и цялостното звучене на музиката.

Първите танга са били без текст. Музикантите обикновено са импровизирали по време на преставленията.

По-късно Антонио Виергол и Луис Ролдан посвещават текстовете си на т.нар. "компадритос" (побойниците, висящи по бордеите).

Първият, който пише любовен текст е Паскал Контурси, който променя завинаги усещането на тази музика.

Ето какво казват най-добрият танцьор на танго Хулио Бока и известният аржентински писател Хорхе Луис Борхес:

"Тангото е танц на страстта. Танц на тъгата. Танц на нежната любов. Тангото не е просто сбор от танцови фигури - то е дълга повест, разказваща за страданието и радостта, за раздялата и срещата, за страстта и нежността. Тангото е състояние на духа." (Хулио Бока)

"Тангото е пряк израз на това, което поетите се опитват, но не могат да изразят с думи: вярата, че битката може да е и удоволствие." (Хорхе Луис Борхес)

През годините тангото преминава от музика на нисшата класа до стил, станал част от нематериалното световно богатство. Съществуват различни стилове танго, но удоволствието от танца остава едно и също.

История

Тангото е уникална сплав на традицията с фолклора, чувства и преживявания на много народи, имащо над век история.
То се появява в края на XIX век в бедните емигрантски квартали на Буенос Айрес, където са съжителствали разнонационални емигранти носещи в себе си културните традиции на страни от цял свят.
Щастието, както навсякъде не стигало за всички, и било заместено от танц, достъпен за всички.
В него са съчетани африканските ритми тангано, аржентинската милонха, хаванската хабанера, испанското фламенко, ритуалните индийски танци, полската мазурка, немският валс са се слели в тъгата по родината, нещастната любов, страстта и самотата.
Отначало тангото е бил танц само за мъже.. Било е противоборството, дуелът в чиято основа е жената. Казват, че по онова време жената е можела да избира между 10 – 15 мъже!
По-късно тангото е станало танц на мъжа с жената, но по много отношения, в тангото е останало противоборството, както и водещата роля на мъжа, а жената го следва.
В началото на XX век тангото с неговата музика влезли и в Европа. Това е бил златния век за тангото, периода на тангоманията..
Париж в началото на века се влюбва в тангото от пръв поглед. Възниква и нова дума – тангомания, която включва в себе си танца и всичко свързано с него – вечеринки с танго, танго напитки, цигари, облекло и обувки в стила на тангото (смокинг за мъжете и поли с дълбоки цепки за жените).
От Париж тангото тръгва по целия свят, в Лондон, Ню Йорк, Германия и Русия, макар и не безпрепятствено.
По това време Папа Пий X се изказва против новия танц, а австрийският император забранил на войниците да танцуват във военна униформа. Английската кралица отказва да танцува "това нещо". Но през 1914 г. двойка от учениците на аржентинеца Казимир Аин, изтанцували "това нещо" във Ватикана и Папата отменил забраната..

Чувствата

Тангото е страстен и чувствен танц, темпераментен и драматичен, но винаги е украсен с тъга.

Движенията в тангото се пораждат от най-силните чувства и страсти.
За разлика от регулярно повтарящите се движения на валса, тангото включва паузи и изменение на ритъма – ускоряване, забавяне. Редуват се и забавени движения, които създават особена, експресивна атмосфера на танца.
При тангото се разделят мъжът и жената: те изпълняват различни стъпки, и тук е особено важен малкият жест. Не е чудно, че тангото е в основата на прекрасни филми и романи.
Най-известната мелодия на тангото – "La Cumprasita" е написана през 1917 г. от уругваеца Жерардо Родригес, днес има повече от 200 варианта.