....Нека се позамислим над някои неща,приятели......
може би имаме нужда точно от това......
Дали наистина това ,са трите най важни неща........




ТРИТЕ НАЙ-ВАЖНИ НЕЩА.

 
Имало едно време един владетел, който вярвал, че ако намери отговорите на три въпроса, ще бъде сигурен, че постъпва правилно, независимо от обстоятелствата.
Ето трите въпроса:
Кога е най-доброто време да направиш нещо?
Кои са най-важните хора?
Кое е най-важното нещо?

Той разпратил въпросите из своето царство и поискал поданиците му да отговорят.
Ако останел доволен от отговорите, щял да възнагради богато отговорилия.
Нито един от отговорите не се оказал задоволителен, затова той решил сам да се впусне в търсене.
Решил да говори с един стар мъдрец, който живеел на върха на планината. Изкачил се владетелят до върха на планината и задал трите въпроса на мъдреца.
Старецът работел в градината си. Той го изслушал внимателно и продължил да копае, без да каже и дума. Владетелят го гледал и си мислел, че старецът изглежда моного уморен, затова казал: Аз ще копая известно време. ти си почини. И така владетелят започнал да копае, а мъдрецът си почивал. След няколко часа владетелят оставил лопатат и казал: Ако не искаш да отогвориш на въпросите ми, веднага си тръгвам.
В този момент мъдрецът попитал:
Чу ли нещо?
Погледнал към гората и изведнъж оттам излязъл някакъв мъж, който се държал за корема. Мъдрецът и владетелят хукнали към него, а мъжът паднал на земята. Видели кръв по ризата му и я разкъсали. Открили дълбока рана. Владетелят я почистил и превързал със своята риза. Мъжът отворил очи и помолил за нещо за пиене. Владетелят изтичал до близката река и му донесъл вода. Мъжът я изгълтал жадно, паднал и заспал. Мъдрецът и владетелят го отнесли в колибата и внимателно го положили в леглото. Владетелят също вече би изтощен и заспал.
На другата сутрин, когато се събудил, мъжът стоял над него и го гледал втренчено.
-Прости ми! - проговорил той.
Владетелят се изправил.
-Да ти простя? За какво да ти простя?
-Не сме се срещали - отвърнал мъжът - но те смятах за мой враг. В предишната война ти уби брат ми и отне имуществото на семейството ми. Заклех се да отмъстя от името на семейството си. Заклех се да те убия. Вчера те причквах в гората да слезеш от върха, за да мога да си отмъстя. Чаках дълго и ти не слизаше, затова излязох от гората да те потърся. но стражите ти ме видяха, разбраха кой съм, нападнаха ме и ми нанесоха тази жестока рана. Успях да избягам, но ако не беше се погрижил за мен, щях да умра. Възнамерявах да те убия, а ти ми спаси живота. Срамувам се и съм ти много благодарен. Моля те, ще ми простиш ли?
Владетелят бил смаян.
-Хубаво е че омразата ти е секнала. Слушам те и съжалявам за болката, която съм причинил на теб и на семейството ти. Войната е ужасно нещо. Прощавам ти и ти връщам земите. Хайде, отсега нататък да бъдем приятели.
Владетелят наредил на стражите си да изпратят човека до дома му. После се обърнал към мъдреца..
- Трябва да вървя. Ще продължа да търся отговрите на моите въпроси. Може би някой ден ще ги намеря.
Мъдрецът се разсмял.
- Господарю, въпросите намериха отговор.
- Какво искаш да кажеш - зачудил се владетелят.
Мъдрецът заговорил:
- Ако не ми беше помогнал в работата в градината вчера, нямаше да се забавиш и щеше да попаднеш в засадата по обратният път. значи най-важното време за теб е било онова, което си прекарал, докато копаеше градината ми. Най-важният човек съм бил аз, защото с мен си бил, а най-важното нещо за теб е било просто да ми помогнеш. После, когато дойде раненият, най-важното време беше онова, което прекара в грижи за раната му, иначе той щеше да умре и възможността за прошка и за приятелство щеше да изчезне. Най-важният човек е бил той, а най-важното нещо - грижите за раната му. Единственият момент е настоящият. Най-важният човек е този, с когото си. А най-важното нещо винаги е да правиш щастлив човека до себе си. Какво може да бъде по -просто или по-важно от това?
Владетелят се поклонил с благодарност и си тръгнал спокоен.



 

Много обичам приказки и легенди. Тази особено ми допадна.
Поздрави!:)

Хубава, позитивна притча!...
Лек, уютен ден!

И да има, са безработни.

просто и ясно, нали. И съвсем не е трудно - да живеем тук и сега с хората, които обичаме и да ги правим щастливи. Прегръщам те горещо, зареждам те с усмивки и ти желая хубав ден!

Пак си ни представила една хубава, мъдра притча! Благодаря ти!
Не бих могла да сътворя по-хубаво пожелание от Дела Рай:

"Мечтай мечтите си с любов голяма!
Очаквай чудото на всеки ден!"

Топъл зимен ден и прегръдки от мен!:)))

Хубава притча... много хубава !
Ето три важни неща за мен!
С поздрави!

три важни неща

...Резерв от пепел.
Стъкмени дърва.
Търпение- за да ги запаля.
Достатъчно време на тази Земя,
за да видя- преживяното!

Сега има много книги, много психолози, много преподаватели. Колко от тях ще я разкажат на своите ученици?
Поздрави и топла вечер, Ваня!

"...най-важното време за теб е било онова, което си прекарал, докато копаеше градината ми. Най-важният човек съм бил аз, защото с мен си бил, а най-важното нещо за теб е било просто да ми помогнеш."

:) Благодаря ти. Хубава притча. Така истинска, като самият живот, който се случва, докато ние мечтаем за него. Поздрави и приятна вечер!

Има човек над какво да се замисли.Поздрави!

Да направиш щастлив човека до себе си- това наистина е най-важното нещо!
Пожелавам ти с ентусиазъм,желание и обич да вършиш най-важните за теб неща!

Чудесна поучителна притча..Беше ми интересно.И клипчетата мн хубави..Желая ти спокоина вечер миличка..:")

да сториш добро!

Поздрави!

Благодаря, че ми припомни притчата!

Представи ни една позитивна притча,с много смисъл и красота на клиповете.Нека,всички си отговорим на тези три въпроса.Хубава вечер,Ваня.

аз мисля,че посланието не е толкова просто.По скоро те кара да се замислиш над последиците на постъпките ти и да осъзнаеш,че винаги те застигат,за това изглежда е абсолютно наложително да се замисляме сериозно за всяко едно дело как афектира нас и околните,и множеството слоеве на времето,а не да вървиш напред като сомнамбул-темерут с абсолютен непокизъм,защото това обива не само твойта душа :D

Добро да е утрото Ви,
Благодаря Ви, за чудесната притча, която ни приканва към- времето, човекът и нещото!
Заслужава ли си бързането и трупането. Поддаваме ли се на ветровете?
Силният вятър оголи нивите, а затрупа пътищата. Сега вали спокойно и засипва семената.
Да, трудно е да се успокоим и да си формулираме въпросите, после ще намерим време и място, за да получим отговорите.
Имах проблеми, обикалях и при разговор ми бе зададен въпросът-"Когато спиш, уважаваш ли главата си?".
Погледнах неразбиращо.
Продължи- "Какво поставяш под възглавницата?"
Продължих да го гледам неразбиращо.
Той каза- "няма отговор, докато не го направиш!".
Обичам математиката, а това беше предизвикателна задача.
Започнах да събирам даденото от книгите. После експериментирах и дойдоха решенията.
Всички сме различни и различни са препратките, които да ни избавят, само да се доверим на съня.
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

"Понякога трябва да преосмислиш нещата,
за които си мислиш, че си си мислил."
Мечо Пух

"Прощавам ти и ти връщам земите. Хайде, отсега нататък да бъдем приятели. "За всеки по нещо ,въпреки ,че цялата е поучителна отново за всички!
Хубав ден ,мила!

"Единственият момент е настоящият. Най-важният човек е този, с когото си. А най-важното нещо винаги е да правиш щастлив човека до себе си. Какво може да бъде по -просто или по-важно от това? "

Чудесно, но времето в което живеем това би било възможно само в личните отношения, но в служебните - нещата стоят по - друг начин! Там е ...битка за хляба и за оцеляване...
Хубав ден!

Те за това са и създадени - да формулират трайните истини и вековният опит на хората в борбата имза оцеляване и за постигане на хармония в обществата, племената, народите, малките общности, семейството и пр.

Хубав ден!

И е наистина мъдро.. Благодаря за споделеното!

Приказен зимен ден!!!

Наистина е мъдра притчата. Понякога забравяме най - видимите неща; истинските.
И е хубаво, когато се връщаме към тях. Благодаря, че ни правиш съпричастни!
Бяла и красива вечер, Ванюшка! :))

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ!
Малките неща, истинските.......много често забравяме за тях.....
За съжаление често пропускаме тези малки неща – една усмивка, лъча, който закачливо наднича зад гъстите тъмни облаци, нежното пеене на птичките, радващи се на настъпващата пролет, веселият смях на децата, играещи навън... Има още толкова малки неща, които забелязваме много трудно. А може би дотолкова сме привикнали те да са част от околната среда, че не можем да ги различим от големите. Истината обаче е, че едва когато се научим да ги разпознаваме и да им се радваме, тогава ще се наслаждаваме пълноценно на живота. Едва когато започнем деня си с благодарност за тези неща, тогава ще дойде истинското удовлетворение...
На всички вас хубава нова седмица! Сърдечни поздрави и прегръдки с благодарност и уважение!:)))