Тези дни ,все по-често ми се случва да чета и слушам.....колко ни е тежък живота......., колко е тежък кръста, който Господ ни е отредил......
Тудно е понякога........
 Случва се, когато чашата е пълна и най-малката капка ще я прелее!!! Така е и в живота и най-малките трудности, най-малката обида след купища други наранява и изкарва от равновесие, но...........нима само другите са ни виновни......
Дори да обиколим света в търсене на красотата, топлината, добрината, обичта, доверието..............., не го  ли носим всичко това  в себе си, не ще го открием......

С удоволствие искам да споделя една приказка, която прочетох и много ми хареса....... 


Живял някога буен и своенравен момък, който имал късмета и щастието да расте сред добри и скромни родители. Благодарение на старанието и трудолюбието им той не бил лишен почти от нищо. Когато дошло времето им и те напуснали тази земя той получил в наследство не само къщата, в която живеели, но също и двадесет декара земя, засята с пшеница, петнадесет плодни дръвчета, три коня, две крави, множество птици и няколко златни монети. Имуществото, което наследил било достатъчно за да се задоми и заживее спокойно. Тъй като това което придобил съвсем не било малко, съответно без много усилия, но при добра организация, то можело да му носи достатъчно за да изхранва бъдещето си семейство. За това обаче се изисквала известна воля и постоянство, които за съжаление той не притежавал. Не минало много и момъкът се залюбил с красива и умна девойка, за която скоро се и оженил. Не след дълго тя го дарила с три прекрасни здрави деца – две момчета и едно момиче. Годините минавали, децата растели, а с тях и грижите и нуждите по отглеждането им. Задълженията и отговорностите на вече възмъжалия момък неусетно ставали все по-големи и по-големи, което съответно го плашело все повече и повече.
Веднъж, преуморен от дългия и изморителен ден, вечерта, когато всички били седнали около масата и вечеряли, той изненадващо се оплакал, че кръста, който Господ му е отредил да носи е твърде тежък за него и че от доста време насам едвам издържа под неговата тежест. Преданата му съпруга и деца не отвърнали нищо. Натъжени те продължили да тропат с лъжиците в купичките си и да сърбат от супата.
Когато привършили с вечерята и легнали да спят с момъка се случило нещо необикновено. Той бил грабнат от два ангела, които изведнъж го повели право нагоре като го представили пред самия Божи престол.
„Знаеш ли защо си тук? – попитал Господ.”
Душата на момъка силно се смутила, но той запазил самообладание и отговорил, че няма никаква представа.
„Преди няколко часа, когато вечеря със семейството си ти каза нещо, което силно разстрои сърцата им. Тяхната болка бе толкова голяма, че Аз реших да пратя ангелите си, които да вземат душата ти докато спиш за да ти покажа нещо, което много малко хора са имали късмета да видят приживе.”
След като казал това Господарят на всичко махнал с ръка и пред момъка се разкрила чудна картина. Той изведнъж видял всички свои съселяни. Повечето от тях спели, но имало и такива, които въпреки късния час, продължавали да вършат нещо по къщите си. На пръв поглед нямало нищо необичайно. Неволно момъкът обърнал въпросително погледа си към Господ. Тогава Господ отново махнал с ръка; този път пред момъка се открила картина, която толкова силно го смаяла и учудила, че той за дълго време останал като вцепенен. На раменете на всеки, без изключение, изведнъж, незнайно от къде, се появил по един кръст. Някои от кръстовете били малки, други по-големи, но имало и такива, които с размера си надхвърляли и най-смелото човешко въображение. Силно изплашен от видяното момъкът понечил да каже нещо, но не знаел какво.
„Искаш ли да видиш и твоя кръст? – попитал Господ.”
„Ъъъ... да – едва доловимо промълвил момъкът.”
Тогава Господ открил пред него собственото му тяло и той видял себе си да спи сладко.
„Какво виждаш? – строго попитал Бог.”
„Себе си – с треперещ глас отвърнал той”.
„А кръста си виждаш ли?”
Момъкът не отделял очи от тялото си, но уви, за разлика от съселяните си, върху неговите рамене не можел да забележи нищо.
„Взри се още! – настоял Господ.”
В този момент, със големи усилия и неимоверно напрежение, момъкът едвам успял да съзре и разпознае кръста върху собствения си гръб. Веднага след това той паднал ничком пред Твореца и горко заплакал.
Кръстът, които видял бил не по-голям от… бобено зърно.”
""Горски дух"" от Мартин Ралчевски 

Желая Ви , хубава нова седмица приятели!

Усмихнете се на живота, за да Ви се усмихне и той.

си носи кръста, приятелко... Но нима е справедливо и богоугодно управниците и политиците да не си носят кръста, а да товарят все повече народа?...

Ако светличкото там е повече, и кръстът няма да тежи толкова. Но пък и не може без него; нали животът поднася и едно, и друго . Нали в изпитанията осмисляме пътя си и си носим кръста.
Благодаря ти за споделената мъдра приказка, Ванюшка!
Нека и твоята седмица е ведра, с много слънце! В очакване на пролетта! :))
Прегръдки!

понякога, везните, с които измерваме нашия и чуждия кръст,не отмерват ...точно!
Когато човек си ...мрънка, не "отлива" ли малко от препълнената чаша...за да има още малко място...и да понесе повече несгоди...може би и това е начин да си поемем дъх и да се усмихнем...и да продължим...

Поздрави, мила Ваня, за мъдрия пост!
Прегръдка и много усмивки ти изпращам!

Благодаря за приказката!
Успешна седмица ти желая.

Всеки носи своя кръст и рано или по- късно ще почувства
тежестта му . Това не му дава право с поведението си
да наранява хората около себе си .
Права си , приятелко ..."Дори да обиколим света в търсене на красотата, топлината, добрината, обичта, доверието...не го ли носим всичко това
в себе си, не ще го открием "...
Поздрави и прегръдки !

Хубаво да не мислим за тежестта а за вървежа ни в дните , защото пътят ни към целта ни изгражда и определя като личности !
Целта не винаги остава същата , както в началото на пътя ни...!
Успешна и "вървежна" седмица в добро ти пожелавам!

Българите в последните години като че ли обичаме да се оплакваме, най-често не бе с повод.
Но и оплакванията и мрънкането не са ли и едно оправдание, зе нашето бездействие, инертност и липса на достатъчно воля да променяме нещата в положителна насока? Да направим това, което зависи от нас. Има и такава поговорка. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.

И песента ми е любима.
Благодаря!

Бъди благословена Ванче, ти и твоите близки!
Истината за моят кръст, е че Него разпнаха на моят кръст, моят Исус, аз съм виновен с грешният си живот, и до края на дните си, ще се опитам поне малко да се реванширам, поне частица да върна с благодарност, без роптане, с раздаване.

Хареса ми!
Успешна седмица ти желая!
Б.

Ех Маринче, разбира се ,че не е справедливо, нито богоугодно......,но от толкова много работа и проблеми, приятелю , не им остава време да мислят за народа ......А ние .....що за хора сме......та не им влизаме в положението.........
И точно поради тези причини....има да си патим.....
ПОЗДРАВИ!:)))

Сърдечни благодарности и от мен , приярелче!Животът е лабиринт, в който се сблъскваме с различни препятствия. Препядствията ни поставят изпитания или ни принуждават да правим жертви за да продължим по пътя си напред.Не бива да се оставяме течението да ни отнесе, трябва да изплуваме, защото оставим ли се – ние сме слаби.:)))
Сърдечни поздрави и прегръдки!":)))

Привет , мила приятелко! Не зная, защото не съм от ,,мрънкащите''.....Падам, ставам....и отново поемам напред , нося си кръста с достойнство, защото си мисля....., че съм си го заслужила.....
ПРЕГРЪЩАМ ТЕ И ТИ ЖЕЛАЯ ХУБАВА ВЕЧЕР!:)))

Благодаря за прочита, Ице!Радвам се , че ти хареса!
Нека е успешна и твоята седмица, изпълнена със слънце и умивки!:)))

Благодаря, приятелко ! В живота се случва да изпитаме най – различни трудности- някой споучливи и мъдри ,а други болезнени със големи щети. Болезнените колкото и да ни боли и да е тъжно ,точно те ни отправят към живота и ставаме по – добри , защото се опитваме да не ги повтаряме а точно обратното да ги поправяме.
....Безработицата, мизерията......, трудното ежедневие озлобяват хората.....
Но нима не е вярно, че ,,кактусите на които понякога седим,всъщност сами сме си ги посели''
Прегръщам те с обич и ти желая успешна нова седмица!:)))

Благодаря, Ябълчице ,за чудесния коментар!Нека бъдем добри!Този,който е направил добро от сърце,никога няма да иска отплата!
Успешна и "вървежна"да е и твоята седмица! :)))

Благодаря, Саше!Ако живеем само с мечтите си и се надяваме те да се сбъднат ще изгубим представа за реалността. Затова трябва да се опитваме да живеем в реалността, а напоследък.........е доста трудно .....
Щастие не значи живот без проблеми,а това да знаеш как да ги преодоляваш!
Слънчева и усмихната нова седмица!:)))

Много се радвам!
Хубава нова седмица!:)))

Благодаря, Алекс!ЧОВЕК ПОВЕРЯВА ЖИВОТА СИ НА ТОВА В КОЕТО ВЯРВА!
А ти си прекрасен човек,с голямо и добро сърцеи доказваш своята вяра чрез делата си!
БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ, ТИ И ТВОЕТО СЕМЕЙСТВО!:)))

Благодаря, Бо, за посещението и прочита!
Успешна седмица и за теб!:)))

Всеки носи своя кръст.И не да се оплаква,а да внесе светлина в живота си и да се справи сам-без да нарани,човека до себе си.Прегръдки

всеки да си носи кръста !!!
http://images.vmsabal.multiply.com/image/1/photos/upload/300x300/SadDpAoKClAAABA0l0w1/first.jpg?et=TJihy3eDq2PRXH80xEm2hA&nmid=0

22. анонимен - alexs

Da vseki nosi krysta si,no moje bi tazi tejest e spasenieto..
Blagodarya za krasiviya mydyr posting.Jelaya ti uspeshna sedmica mila Vanya:))

но просто наминавам да те навестя и да ти пратя една усмивчица. Ще прокоментирам наизуст, според мен не е редно да мрънкаме, за това, колко ни е тежко, защото от това не ни става по-леко, просто тормозим другите около нас и ги караме да ни се чувстват длъжни, или виновни от това, че те са по добре. Това води до натрупване на отрицателна енергия, която води след себе си още и още негативи. Колко му е да стиснеш зъби, да си изживееш сам болката, каквато и да е тя, без да тормозиш другите около теб. Не е лесно, но това дава сили. Повярвай ми, казвам го то собствен опит. Желая ти хубава и спокойна седмица!

Благодаря, пчеличке!
Радвам се, че се отби и прочете!
Светъл и хубав ден, миличка! Поздрави и прегръдки!:)))

БЛАГОДАРЯ !
Хубав ден !:)))

Благодаря,мила Ани !
Желая ти успешна нова седмица, изпълнена със слънце и усмивки!:)))

Благодаря, Майче, за усмивчиците, за милите думи , за ценното време, което ми отдели !
Прегръщам те и ти желая успешна седмица!:)))

Мрънкането и оплакването прави по-голяма чашата на търпението, а не кръста...
Господ дава всекиму колкото може да понесе - ни повече, ни по-малко.
Ала защо ли на хората все им се привижда, че чуждото е повече, а и по-сладко.
Има една мъдрост, която казва: "Да не дава Бог това, за което завиждаме на другите..." А баба ми съветваше да не произнасяме фразата "Ако бях на негово място..." - за да не привлечем съдбата и тегобите на другия. "Не всичко, което блести е злато" и "Не всичко, което лети е птица"...
Иисус дойе на Земята, възкръсна и стана Христос, но колко са следовниците-християни, които и днес разбират, че вярата не е колие... И кръст на синджир не се слага на врата...: достатъчен е онзи кръст, който сме си избрали по рождение.
И понеже ще има хора, които ще опонират на тезата ми за "синджирчето и кръста" ще отговоря както отговорих някога на един богослов: "Каква ще да е тази Вяра, ако трябва да нося украшение със символа й за да ми напомня, че съм християнка? Аз и казвам символична вяра, отче... Истинската вяра се ЖИВЕЕ, диша се - тя е ефира, изворът с Жива вода, Слънцето денем и Месечинката нощем... Майката и бащата на земята, децата в човешкото семейство и Любовта към всичко около нас... Всичко това как ще окачиш на врата си?!"
Украшенията са си украшения, но имат своята енергетика, с която трябва да се съобразим...
Та, нека си носим достойно кръста в Душите, човешките...

Поздравления, Ваня, за прекрасната и замисляща тема :)

Благадаря, Ванче! Притчата, и твоите размисли предизвикаха в мен доста размисли.
Носим си кръста, но само с едната надежда, и смирение, мисля, не става.
С дела, труд, воля, и добронамереност непрекъснато трябва да се стремим да го облекчаваме, и да се радваме на живота! Така ще ни помогне и, Бог.

Ако носиш кръста изправен, тежестта не се усеща. Колкото повече се навеждаш, толкова по-тежък става, докато те събори на земята...
Поздравления за хубавата притча!:))

Благодаря, Дивничка ,за мъдрия и искрен коментар!
За мен също ,,украшението'' не е вяра.....
На всеки от нас Господ възлага кръст, който ние носим понякога - с лекота, ако чувстваме Божията помощ, а понякога се прегъваме под неговата тежест – струва ни се, Божията помощ отстъпва от нас. Всеки път, когато ние се огъваме под тежестта на кръста, трябва да помним, че Господ Иисус Христос също носи Своя кръст. При това ние носим своя кръст, защото за нас е необходимо чрез страданието, чрез тежестта да се избавим от греховете, да се избавим от страстите. Ние просто нямаме друг път, нямаме друго средство, за да ни изправи Бог, и затова Той възлага на нас този кръст. Но Господ не бил задължен да носи кръст, Той нямало за какво да страда, освен за нашите грехове. Той е направил това заради нас. И затова, когато носим своя кръст, нека бъдем търпеливи и да молим Господа да облекчи тежестта му и Неговата благодатна сила да ни помага да носим скърбите и страданията, които ни възлага живота.

Благодаря, приятелю! И аз съм убедена,че човек не се спасява само с едната вяра, надежда, и смирение,а и чрез добри дела,"Моста" на спасението от Иисус Христос е направен само половината,другата половина трябва да я направим самите ние набожните вярващи.тази половина зависи от "кръста",който носим в живота си.когато умреме и застанеме на "половината мост" Исус Христос ни казва да хвърлим кръста си и да минеме по него ,за да живееме с Него във вечността,ако кръста достигне до другия бряг,това означава,че добрите ни дела в живота са били достатъчи да бъдеме спасени,ако "кръста" не достигне брега,значи малко сме се трудили и сме имали малко идеи как да помагаме на ближните си...
Светла и спокойна вечер!:)))

Благодаря, Тин, за мен е удоволствие , че си тук!
Няма на света човек, който да не е обременен с тези кръстове или с единия свой трисъставен кръст. Но едни носят този кръст за спасение, а други - за погибел. Господ, като възлага на нас кръст, иска с него да се потрудим за своето спасение, и ако някой в усилието си да отхвърли кръста си, се нарани от него до смърт, вината е в неговата неразумност и невнимание към знаците на загриженост, които ни показва спасяващата ни Божия благост. Наистина - Господ иска, като се борим със себе си, да придобиваме опитност в различаването на добро и зло и да се очистваме, и като понасяме търпеливо стесняващите ни житейски обстоятелства, със смирението си да скланяме Бога към милост и да се сподобим с помилване, и още - като изпълняваме дълга си и преодоляваме всички трудности, достойно да си спечелим венеца на правдата. Когато вникнем в тези благи Божии намерения и държим себе си именно в такова отношение към кръста си, то ние го носим спасително за нас; в противен случай кръстът ни не е за спасение, а за погибел.
Прегръдки и пожелания за хубава вечер!:)))

Когато човек е здрав и семейството целокупно колкото и да натежава - поносим е товара. За това - изправени!
Прегръдка, Ваня!

Толкова си права, приятелко !Нека носим кръста си с чест и достойнство, въпреки тежестта му.......ние самите сме си го заслужили!
Хубави почивни дни!:)))