Мил спомен към детството тича
с онази нелепа носталгия.
Стара къща, през тишината наднича,
пътеката с тръни обраснала......
Миг на тягостно старо мълчание,
мислите лутат се-нямат пристанище,
време не остана, дори за оправдание,
самотата...до болка пораснала!
И тъжно, и жестоко до лудост,
но в миг разбита е тишината-
изсъхнал клон се сгромолясва
и потъва бездънно в тревата.......
Тръгвам си, без бабините наставления,
не докоснала крещящият безпорядък,
сълзите ронят се без пощада,
 душата..... до задушаване страда...... 







Град Кубрат в миналото се е казвал село Балбунар.Името му означавало меден кладенец.Кладенците в тази безводна област са били единствените често срещани водоизточници и водата им на това кръстовище на пътища се струвала на пътниците и керванджиите сладка и благодатна като мед.Още в миналото опиталите водата на тези кладенци споделяли в дописка до в. Дунав,че тя е "доста приятна",а водата от кладенеца Мандра бунар,близо до двора на Тодор Вълчев,била направо "прочута по своята пивкост".Бал Бунар!Медните кладенци!Тук е била спирката на крастопътищата отРазград за Тутракан и откъм Девня и Варна,през Исперих,за Русе.

Когато министерска заповед през 1934г. селището било преименувано на Кубрат,за да не изчезне споменът за медните кладенци,близкото село Балбунар Ендже /Новият Балбунар/ запазило името Медовене.






 Моят любим град Кубрат......обновен, променен......



Толкова съм щастлива, че го видях отново........градчето малко дето съм родена..........То винаги, винаги ще е в сърцето ми.....,защото няма в нашият живот  ......от детството ни време по чудесно.......

Мно-о-ого отдавна и почти нищо не помня от града.
Но за водата съм сигурен, че е такава, защото съм израснал сравнително близо и мога да кажа: няма толкова пивка вода - пиеш, пиеш и ти се иска още!

си СКИТНИЦА!

прекрасен постинг за родния град...
поздравявам те... най-сърдечно..

И тъжно, и жестоко до лудост,
но в миг разбита е тишината-
изсъхнал клон се сгромолясва
и потъва бездънно в тревата.......
Кубрат..красив град и много красиво си предала любовта си към него.Браво!
Беше ми много интересно.
Желая ти весел уикенд мила!

Винаги свързваме родния град с хората, покрай които сме отраснали. И аз загубих желание да ходя в Пловдив, откакто баба почина. Добре че и старата къща я няма вече та като ходя при братовчедите на гости да не ми се пръска сърцето. Много хубави снимки си направила, хубав град е Кубрат.

Дали си скитница незнам...Но знам,че където и да отидеш;където и да живееш;каквото и да правиш...никога,ама никога няма да забравиш корена си.Мястото,където си обелила коляното;мястото където си научила азбуката...Тази тръпка,по любимия град-никога няма да отшуми.Сърдечен поздрав миличка.

никога не съм ходила в Кубрат,но щом е роден град,който и да е той,значи е най-прекрасният! Хубаво е човек да се връща там,където има мили спомени от детството! Прегръдки!

Във всяко завръщане има и тъга...

Пътят към родния дом е нетърпеливото ни очакване; заговарят спомени от някога - светли, наши си ; хубаво е ... и тъжно. Теглят ни нишките и винаги ни връщат. Дори да е само насън ... Трогателно и дълбоко докосващо е пътуването ти към детството, Ванюшка!
Не съм била в Кубрат. И името му - " меден кладенец " е толкова хубаво, утоляващо.
Поздрав!

Здравей Дисо!От сърце ти благодаря, за споделеното !
Поздрави!:)

Спомените ни носят тъга... завръщането още повече...
http://mamas.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/08/31/polianite-na-moeto-detstvo.811797 (чела си го и си коментирала)

Скитница-определено не съм.......
Израсла съм с песните на Лили ....Озвучаха от сутрин до вечер целият град ......
Избрах я почти произволно.....и въпреки всичко , не бих я сменила......:)))
Хубава вечер!

Благодаря, мила!Прегръщам те и ти желая вълнуващи почивни дни!

Благодаря, Ани!
И липсва и може би......онова истинско ,
искренно ,по детски обичане,
дори онова след хвърчилото тичане......:)))
Поздрави и прегръдки!:)))

Наистина ....е така....... Невенче !Но нещо все те тегли натам......
Хубава вечер и прохладни почивни дни:)))

Винаги е приятно да се върнеш в детството. А в Кубрат не съм била и научих много за града от теб.
Хубава вечер и приятни почивни дни!

Да мила приятелко, в забързаният делник, позволяваме малко прах да покрие спомените ......и си мисля, че е хубаво от време, на време да се връщаме към тях.......
Детските спомени.....мили и незабравими стоплят душите ни !
Слънчеви прегръдки!:)))

Здравей , Ади!
Милите спомени и хубавите преживявания, на онова, за което си спомняме с любов, с трепет, с усмисвка, със смях...
И най-вече на детските спомени, защото те значат много за нас - или поне за мен - и защото децата имат едно такова особено възприятие което ми е мило да си припомням...
Прегръдки и пожелания за хубави почивни дни!

Благодаря, Марин!
Тъга......Спомнях си колко слънчево беше наоколо, цветовете сякаш бяха по-ярки, по-красиви... Росата по цветенцата сякаш беше по бляскава, а листата на дърветата по сочни и зелени. Ееех, стана ми толкова топло и мило на душата. Прииска ми се отново да се върна в далечното слънчево лято от моето детство, ще ми се пак да погледна с тези невинни детски очи...
Хубаво нещо са спомените...
Нежна и спокойна вечер , приятелю!:)))

[quote=megg]Пътят към родния дом е нетърпеливото ни очакване; заговарят спомени от някога - светли, наши си ; хубаво е ... и тъжно. Теглят ни нишките и винаги ни връщат. Дори да е само насън ... Трогателно и дълбоко докосващо е пътуването ти към детството, Ванюшка!
Не съм била в Кубрат. И името му - " меден кладенец " е толкова хубаво,
утоляващо.

Приятелче миличко, благодаря, за присъствието, за милите думи!
И звездите, и небето ми се струваха там по-различни.....гледах в звездите и тъмното небе, едно такова прохладно, бездънно, необятно... И не мога да опиша чувството, с което го гледах, но сега бих го изразила с романтичното настроение, което ни обхваща понякога, и се взираме край себе си, чудейки се най-различни въпроси, и все пак не ни интересува толкова отговора, просто си задаваме въпросите и това ни кара да се чувстваме някак дълбоко и с разбиране... А звездното небе винаги ме кара да се чудя какво има отвъд нас...
...........Поздрави и прегръдки с много обич!!!

Прекрасен постинг!
Прегръдка!!

Отсъствах днес и чак сега го прочетох... Благодаря ти! Много нежно, светло и чисто настроение ми вдъхна, а и не знаех, че си родом от Кубрат! На теб не ти е било леко да го напуснеш, но снимчиците, ти самата, песните на Лили някак ме окуражиха и разведриха. Прегръщам те и ти желая ведро настроение и радостни събота и неделя! Утре ще си чуя пак песните! До скоро!:)

Привет, Ваня! Наистина мил спомен:))

Имам чудесни спомени от Кубрат... Притежавам и книгата за неговата история. Поздравления за постинга!

Топлинката от родния дом е голям заряд!
Прегръдка за теб, Ванюшка!

Хубав град, Ванче! Поздрави и прегръдки!

Много докосващо е стихотворението ти за родният дом където всичко изглежда и смалено и тъжно ...смалено е, защото малки били сме, тъжно е, защото сме пораснали извън него и липсва - през целият ни живот липсва това което е било ...!
Обичта ни към него ни вдъхновява със силата на Ниагара да го предаваме, съхраняваме и отдаваме на хората които срещаме в житейският си път!
Поздрави и най- добри пожелания от мен!

... Но без него няма голямо.

Поздрави от Пастух!

Ето къде си била, ... по родните места :))))
Прегръдки от Русе, където съм роден, живея, и ще ... :))))

Ванче, родното място винаги си остава в сърцето! Сякаш някаква невидима нишка ни свързва с него и го чувстваме където и да сме...

Поздрави!

А в мен остана впечатлението, че става въпрос за Мeздра?!?

Всеки спомен, всяко завръщане крие и малко тъга
по нещо красиво и топло, преминало през времето
и останало завинаги в сърцето...
Сърдечни поздрави и прегръдки, мила приятелко !

Здравей, Славе!
Да .......спомените.....Един ден от някъде долових една от песните на Борис Машалов, която баба често ми пееше......и това ме върна веднага в онези години, почувствах силен трепет, усещането беше абсолютно същото, както тогава. И едновременно с това се появи тъга, че е отминало. Събитията са отминали безвъзвратно, но това усещане ми показа, че вътре в нас ние сме абсолютно същите, има такова ниво в нас, което не се променя, и за което времето е без значение ....
Сърдечни поздрави и пожелания за прекрасни почивни дни !:)

За мен бе истинско удоволствие, че се разходихме заедно!
Радвам се , че ти е било интересно !Приятни занимания през почивните дни !
Поздрави!:)

Благодаря, Ати !Прегръщам те и ти желая незабравимо лято, изпълнено с много надежди и мечти!:)))

Здравей, мила Надя!Не ми беше лесно миличка........Като малко дете целият свят ми изглеждаше по-розов, по-празничен, имаше повече трепет, имаше някаква магия във всичко това.Мисля си, че ние възрастните трябва да направим всичко възможно, за да си възвърнем това очарование, което всички сме имали в детството, когато всичко е свежо и необичайно като приказка.
.....Прегръщам те топло и ти благодаря за всичко!
Благословен да е денят ти!
Усмивки и ведро настроение!:)

Благодаря, Тин!Удоволствие е за мен, че си тук!Приятен и усмихнат ден!:)))

Благодаря, приятелю!Приятен уикенд,късмет и усмивки!:)

Ееех, стана ми толкова топло и мило на душата. Прииска ми се отново да се върна в далечното слънчево лято от моето детство, ще ми се пак да погледна с тези невинни детски очи...
Хубаво нещо са спомените...
И аз си те прегръщам миличка , с обич!:)))

Благодаря Скарлетче!Радвам се, че ти хареса!Приятен ден и добро настроение!:)))

Благодаря , Ябълчице ! Някаква тиха тъга ни обзема, когато си спомним за онова, което никога вече няма да се върне. Седим край ромонливия ручей, който се спуща от далечните планини на детството и се унасяме във вглъбената тъга на песента му. Мекота и далечност — всичко е там, събрано в една шепа време, отлетяло като сън.........
Сърдечни поздрави и от мен, миличка!:)

Благодаря, Санде!Радвам се, че се отби и коментира !!Благодаря за хубавите думи!
Много усмивки днес и хубави почивни дни !

Привет Алекс!
Разходихме се в Русе, обядвахме в един прекрасен ресторант, изкъпахме се в Дунав , наловихме си охлювчета за аквариума и продължихме .....към Мездра.....:)))

Да, Павка, то винаги, винаги ще е в сърцата ни.....,защото няма в нашият живот ......от детството ни време по чудесно.......
Сърдечни поздрави и от мен!:)

Здравей, Ице !
От 38 години живея в Мездра, тук завърших средното си образование, омъжих се.......и най вероятно тук ще умра, но вътре в душата си ......си оставам кубратчанка........
Поздрави!:)))

Здравей, любима приятелко !Много, много съм щастлива, че след толкова години , отново си бях ,,у дома''.......
Искам да ти отговоря с един стих, който много ми хареса

МЕЧТИТЕ СБЪДВАТ СЕ...

Тъга по детството -
неизлудувано.
Тъга по любовта -
нелумнала.
Тъга по нощите -
неизбудувани.
Тъга по изгреви -
недосънувани.

Тъга по дните -
минали без спомени.
Тъга по спомените,
неоставили следи.

Тъга по миналото
и по бъдното...

Мечтите сбъдват се.
Но няма Утре.
Защото Вчера
е пропуснато.

Габриела Цанева

Такова бе моето усещане........
Прегръщам те с много обич и ти желая много прохладен и усмихнат ден !:)))

той бил много красив твоят град. Не съм ходила там, но съм го усещала от песента на Лили. Прочувствена, както и твоят стих, пълен с обич и носталгия. Прегръдки от мен и слънчев уикенд!

Здравей, Майче!Красиво си е моето градче , в което всичко ми е мило.....
Кой каквото и да си говори, Лили е гордост за всички кубратчани !
За тях тя ще си остане тяхната Лиляна ......
Сърдечни поздрави и прегръдки , с пожелания за вълнуваща вечер!:)))

Мили спомени от родното място и детските години предизвиква всяко завръщане там, в родния край.
И така ще бъде винаги.
Поздрави!

Видях те да скачаш на Дама!...

Здравей, Раде спомените.......таблетки и аз много ги обичам, понякога една след друга ги поглъщам, като бонбони ... В тях се крие магия, нежност и сила, която идва чиста от сърцето! :)))

........И като се загледах.........ето ти ожулени колена......:)))