- Едно "обичам те", любима,
днес искам да ти поклоня...

- Богохулник! Замълчи,
не пълни със гняв
покоя на нощта.
Нима е за поклони любовта?
О, тя не бива никога
във свян и грешна почит
да свежда тихичко глава!
Тя трябва да лети и да гърми,
да бъде дръзка, горда и велика,
от острия й поглед да кърви,
а раната да е почивка.
Тя трябва да е полет, устрем, все нагоре,
звезда да бъде...
и после над звездите..Бога!
Погледът й горд и ясен
в поклонничество ще се омърси.
Затова е птица - да лети!
И свобода е - да ехти.
И този ехот душите да вдига,
като бойна тръба над света,
засвирила в утрото рано
още от първия миг на света!
Да бъде тя угодна и дресирана -
това не бива. Не, не бива!
Да бъде тя пренагласена и маскирана,
та нали така ще я убием...