Всичко бе лъжа... Знаеше от самото начало. Не вярваше в сладки приказки. В комплименти. Във ветроходки. Като думите, които излизаха от устата му. Сладка. Капризна. Свиваше устни и я докосваше  с целувка. Вземаше я в обятията си. А тя, доверчива и глупава, се доверяваше. Беше повярвала. В благородника. Със синя кръв. Виждаше бялата му риза. Белите ръце. С чисти, подрязани нокти. И самият той ухаеше. На скъп парфюм. Нали бе от другата планета? Там всички сякаш бяха извадени от кутия. Чистички. Изгладенки. Блестят. Като диаманти. Като бижута. И умеят да говорят. Разказват. За своите войни и победи. За това колко са смели. Колко битки са спечелили. За това как Съдбата бди над тях и колко са силни и непоклатими. А и още - всичко трябва да им принадлежи. Най-доброто вино. Най-доброто ястие. Най-добрият звездолет. Най-красивото момиче. Най-любвеобилната жена...
         Нямаше да се превръща. В негова играчка. Всичко бе игра. На думи. На погледи и ласки. Всичко бе фалшиво. Диамантите и  смелите битки. Чувствата и любовите. Отдавна ги наблюдаваше и си правеше изводи. Та те получаваха всичко на тепсия. Живееха на гърба на народа си. Изяждаха  данъците, изкарани с пот на челото, а в същото време непрекъснато му натякваха, че той е недостоен. Мързелив. Не се труди. Не работи. Само кръшкал. Чакал някой друг да се грижи за него. Нахално. Нагло. Обвиняваха. Търсеха. Ровеха. Да измислят причина. Да се изкарат невинни. А народът - виновен...
        И стана тя, каквато стана. Като придошла река се емна народът. Със знамена. Със сопи и пръти. С оная гьостерица, дето години наред я подготвя. Додето жилото го жилна. И влезе дълбоко под кожата. Додето ножът не влезе до дръжката. Додето кървави сълзи не потичат от очните ябълки. И тогава - няма стопиране. Като хала е. Виелица. Щорм. Идат вълни и покриват. Яхти и кораби. Мостове и улици. Сгради и паркове. Заливат. Помитат. Всичко. Свършва търпението. Чакането. Гледането. Върви зачистка...
       Има начин как да се спаси. Не участва в революции. Когато хората се превръщат в зверове и брат брата избива. А и революциите изяждат своите деца... Има си лек. Сигурен.  Шепа хапчета. В дланите. Които приспиват. Унасят. Отнасят. Натам . Където всички отиват. И бягат. От лъжовния свят...


             02.06.15
               injir

истинско... загорчаха ми думите ти..

Животът е такъв. Горчи.

Въпрос на избор...

Но е по-добър от насилие и крвопролитие.
А изразите са като куршуми...
Много харесах!