Вървя си по пътеката позната
и всеки миг отминал е зад мен.
Оставям росни стъпки по тревата -
във утрото на моя летен ден.

Оставям стъпки и по снежни преспи.
И тихи стъпки - даже по вода...
Обичам ги - и лесни, и нелесни,
защото са частици от следа.

От стъпки са родени всички пътища -
и равните, и стръмните. До връх...

Вървя напред. Назад не се обръщам.
За малко спирам - да поема дъх.

Стъпки по тревата, по снега и по пясъка.." даже по вода."...стъпки във времето...Запечатват след теб следите на преживяното и сочат посоката на новото, вдъхновено очакване...Сбъдване на щастливите стъпки ти желая, мило Трънче! Прегръдка!

Само дълбоко преживяваното оставя следи - и в паметта, и в живота на човека.
Благодаря за проникновения прочит и за пожеланията.

Прегръдки през разстоянията! :)

Чудесно! Продължавай!... :)

Продължавам... Само пътьом спирам - дъх да си поема. :)))

Стъпваш по тревата росна,
по стъпките ти никнат алеи от цветя.
Не търсиш лесното, макар и боса,
оставяш светъл лъч, частици и мечта.
Даряваш обич и глътка красота.
***
Вървиш напред и като светъл лъч разпръскваш обич, красота и топлина!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Благодаря за постоянството и за светлия стих, който пак съпровожда коментара ти.
Обич, красота и топлина за теб, приятелю! :)

Много, много истинска, а уж наглед непретенциозна поезия пишеш ти, Трънче!
Подозирам, че текстът ти е оттласкване - като една антитеза на едни стих в Откровения на Виолета Томова. Твоят е просто великолепен.
Красиви следи ще оставиш в поезията, а и в самата себе си - нали си Вода!

Поздравявам те и те аплодирам за стиха! Радвай ни така и занапред!

Последният от С.

Вярваме ти, Трънче!

Ти си нашата голяма Поетеса!