Няма по-хубав празник от Великден

Нали и народът ни е казал: ”Всеки ден не е Великден!”. Нарича се така от източно-православните народи, защото е велик за християнството. Иисус Христос възкръсва от мъртвите, доказвайки безсмъртието и вярата в доброто и любовта.

При други народи празникът са нарича Пасха, защото самото Разпятие се случило по време на еврейския празник Пасха, когато отбелязват първото пълнолуние след началото на пролетта.

След продължителната подготовка, пости и приготвяне на всичко за дома и обредната трапеза, идва дългоочакваното Воскресение Христово.

Както повелява традицията, на сутринта рано се ходи на църква и после се отговява с яйце и обреден хляб или козунак. Но ако я следваме стриктно, само хапка от тях се вкусва. Чак на обяд, а някъде вечерта се слага по-богатата трапеза в чест на Спасителя и началото на новия живот.

Гостува се на близки и приятели, а трапезата трябва да е богата и наситена с храни-символи: яйца, хляб или жито, агне или заек, маслини, гълъб, бадеми и зелени салати.

В много семейства има агнешко на трапезата, като обредна жертва към Бога.

АГНЕТО – Християнската традиция свързва това животно с Христос – „Агнецът Божий”, който умира на кръста, за да изкупи греховете ни.

ГЪЛЪБЪТ, поднасян обикновено печен, считали за символ на душата – Свети Дух.
Той се явява на великденската маса като обещание за мир, приятелство, искреност.

ЗАЕКЪТ – В западна Европа се поднася във вид на хлебчета-зайче с яйце, в шоколадови форми или други творения на фантазията – за радост на децата и весел подарък.

БАДЕМЪТ пръв цъфти сред дърветата и е символ на пролетта, новия живот, младостта, надеждата.

МАСЛИНАТА е символ на милосърдието, славата, справедливостта.Тя е растение, което е способно да уталожи омразата и да върне човечността и готовността за опрощение.

Житото и зърнените култури на трапезата са послание за цялост каквото е християнското учение и общност чрез бухналите сладкиши и козунаци.

ХЛЯБЪТ е символ на тялото Христово.

В далечното минало Великденската софра е била пищна – отрупана с печени агнета, кокошки, баници сладки и козунаци – послание за берекет, късмет и извисяване на човешкия труд и дух.

ЯЙЦЕТО. Обредите с червени великденски яйца имат много стари езически корени. Хилядолетия преди Христа, най-древните митове разказват, че Вселената, земята и живота върху нея са произлезли от космическото яйце.

Според народните представи, то е оплодителният и зародишен символ, микромодел на Космоса. Яйцето се осмисля от човека и днес като един универсален код на сътворението и жизненото начало, на обновителните процеси в природата и прераждането.
Символизира и Възкресението.

Според традиционното мислене, всяко начало трябва да бъде стимулирано по магичен начин т.е. чрез обредността.

А на Великден празничната обредност е необикновена. Червеното яйце е алено, защото символизира кръвта. Тя от своя страна е също универсален символ на живота и жизнената сила.Червеното е и защитник срещу злото. Зародишът – яйце твори могъщото начало на новия живот, казвали древните. Затова старите българи го слагали в средата на великденския хляб – яйчелника.

Идеята пък е яйцето да „оплоди” хляба, а той – нивата. Защото късче от него всеки стопанин заравял в семейната земя, за да е житна и плодовита.

Трохичките от него не се изхвърлят напусто, а върху плодните дръвчета.

Бездетните българки вярвали, че ако през нощта срещу Великден преспят с хапка от този хляб, непременно ще заченат.

Но за здраве и благополучие всеки човек трябва да докосне в челото си първото боядисано червено яйце, което трябва още да е осветено в църква и обречено на Бога.