Случвало ли ти се е някога да мълчиш, а всъщност да искаш да крещиш отвътре?Случвало ли ти се е някога да се усмихваш, а всъщност сълзите да напират застрашително и да искаш неистово да заплачеш? Случвало ли ти се е да си заобиколен от много хора, а всъщност да си празен отвътре и толкова сам?Случвало ли ти се да имаш покрив над главата си, а да се чувстваш бездомен?Случвало ли ти се е да стоиш на едно място, а всъщност да искаш да избягаш?Случвало ли ти се е да се примириш, а всъщност да искаш да замахнеш с ръка и да събориш целия си живот, за да го изградиш наново?Случвало ли ти се да вървиш, а всъщност да нямаш цел и посока, оставен единствено на течението си?Случвало ли ти се е да имаш всичко, което си искал и пак нещо да ти липсва? Случвало ли ти се е да имаш много приятели, а никой да не те разбира?Случвало ли ти си е да изглеждаш силен и несломим, а да си толкова слаб и уязвим, като дете? Случвало ли ти се да изгаряш от болка, а да трябва да се държиш и да проявяваш сила?Случвало ли ти се е да стоиш на кръстопът и да не виждаш правилния път за теб?Случвало ли ти се е да имаш мечти и да се предадеш пред тях само, защото чувстваш, че нямаш повече сила да продължиш да ги следваш?Случвало ли ти се е да изпитваш такова отчаяние, че да не виждаш светлината в тунела?Случвало ли ти се е да искаш да изречеш куп неща, думи, вълнения и да няма кой да те чуе?

Случвало ти се е ... знам ...Това не означава, че няма изход, че няма светлина.Често в живота изживяваме такива моменти – тежки и безтегловни, безнадеждни и тягостни.Моменти на самота и лутане, на празнина и обезвереност.

И не е вярно, че само малодушните хора изпитват и преживяват това.На всеки от нас може да се случи.Да застане на кръстопътя си и да не знае накъде да поеме и как да излезе от дупката, в която усеща, че е.Но колкото и да ни се струва безнадеждно положението ни, всъщност накрая винаги се появява светъл лъч.Този, който разтуря облаците и дава начало на нова светлина, на нов ден, на нова надежда.

Ти не си сам.Със сигурност има някъде някой, който мисли за теб и те чака да му се усмихнеш, да му подадеш ръка.Със сигурност някъде има някой, който се нуждае от теб и ти си ценен със своето съществуване.Покажи на този някой слънцето на небето и дъгата в дъжда.

Нямаме време, само един живот... да изживеем... само една любов да вземем...Всичко казано в няколко думи. Нямаме чак толкова време да губим, не можем да си го позволим.Целия свят е пред нас и ни чака.Нека вземем най-доброто от него и да продължим.Нямаме време за отчаяности, безнадеждности и сломеност.Имаме прекалено малко време, за да го губим в безпътици и лутания.Да се гмурнем сега в него и да изживеем всичко очакващо ни с усмивка.


 ИСТОРИЯ ЗА МЪДРОТО МАГАРЕ

 
Преди много години, в малко селце живял един фермер. Той имал едно старо магаре, което използвал за работа на полето и за теглене на каручка. Един ден магарето паднало в стария кладенец на селянина. Кладенецът бил дълбок, но за щастие без вода в него. И все пак, макар че не се удавило магарето не можело да излезе. Започнало да мучи отчаяно, докато селянинът не го чул. Фермерът отишъл до стария кладенец и забелязал бедата, която сполетяла магарето.
 
 От начало фермерът се опитал да измъкне магарето, но всичките му опити се оказали неуспешни. За да не се мъчи животното, той повикал съседа си, посъветвал се с него и заедно решили да заровят стария кладенец и магарето в него, за да не падне някой друг там в бъдеще.

 Магарето разбрало какво му готвят и започнало да мучи още по-силно и жално, но това не променило намерението на селяните да го заровят. Двамата фермери започнали да хвърлят пръст с лопатите си в кладенеца. В този момент магарето спряло да мучи и се оживило, защото му хрумнало страхотна идея. Помислило си, как може да отърсва пръстта от гърба си, тя да пада на земята и то да се качва върху нея, и така да се изкатерва все по-високо в кладенеца. Тази идея го изпълнила с надежда и желание да успее да се спаси.

 Магарето се заело с всички сили да изпълни плана си. Никак не му било лесно всеки път да се отърсва и след това да се качва малко по-нагоре. То непрекъснато си припомняло, че ако спре да го прави ще бъде затрупано и ще загине. Поддържало позитивното си настроение с това, че – ако изпълни плана си ще бъде свободно. Не се отказвало, дори след много часове и стотици лопати – хвърлена пръст върху него. Накрая, почти примряло от умора успяло да прекрачи последните сантиметри на кладенеца и да полегне извън него, вземайки си заслужена почивка. Неговото желание за живот и силният му дух триумфирали над умората и отчаянието.
 
 Тази история е отличен пример за отношението ни към средата и към препятствията, пред които съдбата ни изправя. Пръстта, която трябвало да затрупа магарето, всъщност го спасила и му върнала живота и свободата. Ако и ние последваме примера на магарето, не се отчайваме от трудностите, а съумеем да обърнем лошото стечение на обстоятелствата - така, че да е в наша полза – ще успеем да победим и да надмогнем всяка негативна ситуация.
 

Добра или лоша - от този, който я пише зависи, /и от орисниците, в деня на раждането му!/

Благодаря, Феичка!
Да ....нашата приказка......да се гмурнем сега в нея и да изживеем всичко очакващо ни с усмивка.
Хубав неделен ден !:)))

и никакво мърдана, животът винаги може да бъде пълен. Празнотата си я правим сами, а не трябва. Усмивки от мен!

Благодаря, мила! И как не .....сама съм се уверила, чежеланието за живот и силният дух триумфират почти винаги над умората и отчаянието.
СЛЪНЧЕВ И УСМИХНАТ ДЕН И ЗА ТЕБ!:)))

Да, повечето неща са ми се случвали...
Аз съм като падналото магаре - но няма кой да хвърля пръст...
Поздрав от "стария кладенец"!...

Здравей Марин!От сърце се радвам , че си тук !Бързо излизай от кладенеца, защото нямаме чак толкова време да губим, не можем да си го позволим.Целия свят е пред нас и ни чака.Нека вземем най-доброто от него и да продължим.Нямаме време за отчаяности, безнадеждности и сломеност.Имаме прекалено малко време, за да го губим в безпътици и лутания!Така, че смело напред.......
Сърдечни поздрави!:)))

за красотата на притчите,за вярата,че са възможни,за ведрото настроение!

Преди всичко в собствените сили. Нали "Ако си помогнеш сам, и Бог ще ти помогне."

Поздравления за постинга!

Браво за постинга! Съгласен съм с Мамас, и бих добавил самообладание, и хладнокръвие в критичния момент, след който, както казваш, светлината се показва:)
Поздрави!:)

Всичко ми се е случвало и да мълча, когато искам да изкрещя и да се чувствам самотен сред много хора, а и когато съм сам да се чувствам споделен. А за самообладанието...понякога съм го губил, Слава Богу, че ме е опазило в най-критичните моменти, които за мен бяха години.

Благодаря, че се отби, прочете и коментира!
Хубаво настроение през оставащата част на неделнияден!:)))

Благодаря, Mamas !ВЯРАТА...... Според мене вярата е най-великият закон на човешкия ум. Когато човек работи с вяра, в него е заражда голяма светлина. Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му......
Хубава нова седмица, изпълнена с много Вяра и Надежда!:)))

Но винаги се появява нещо , което ти показва колко е хубав света ,или някой ,
който с обич ти подава ръка ...почти няма невъзможни неща .
Нямаме време ...права си ,приятелко .
Прегръдки от мен !

За мен твоето мнение е много важно !От сърце благодаря!
И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО БЕЗ ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ....ЗА КЪДЕ СМЕ......
Щом се намали надеждата у човека, идват болести. Щом се намали вярата, идват други болести. Щом се намали любовта, идват най-лошите болести.
Приятелски поздрави и пожелания ЗА МНОГО ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ!:)))

Благодаря за споделеното!
Всдички имаме критични моменти........но......най-важно е да вярваме в себеси.....

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,
когато всеки губи дух и теб в това вини,
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушаш се и в съмнението отстрани,
Ако изчакваш, без да се отчайваш,
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но … ни премъдър, ни пресвят си ти......
....С МНОГО ВЯРА И НАДЕЖДА...
ЩЕ ПОБЕДИШ, ЩАСЛИВ ЩЕ СИ.....
ПОЗДРАВИ!:)

Благодаря ти за куража, Ваня!...
Магаре съм... Но ако трябва - ще премина... океана... :))

.... и много други...

Добър и положителен постинг!

Благодаря, Ваня!

Поздрави от Пирин!

Благодаря, приятелко мила!
Когато сме тъжни и самотни , да си спомним за нещата, които са ни правили истински щастливи,да им се усмихнем и те пак ще възкръснат, щастието ни ще се завърне! Тъгата ще си отиде и нека помним: "всеки сам кове съдбата си". Поискаш ли щастие, ще го имаш, поискаш ли любов, ще я получиш, повикаш ли приятел, ако е истински ще дойде, ако не-ти и сам можеш да се справиш!Нима това не е философията на нашия живот........
ПРЕГРЪЩАМ ТЕ С МНОГО ОБИЧ!:)))

Не се предавай , приятелю!
Горе главата и .... не унивай..
Във тебе с любов са втъкали
и сила,и нежност чуплива...
и можеш, отново да срещаш ранила
надежда, любов да те стопли...:)))

МНОГО СЕ РАДВАМ, ЧЕ СИ ТУК! БЛАГОДАРЯ!
Има още много пътища,
които тръгват все от нас.....
с много вяра и надежда ....напред да продължим....
ДЛЪЖНИ СМЕ!
Сърдечни поздрави!:)))

Много поучителна история!
Б.

На всеки от нас се е случвало поне едно от гореописаните неща. Важното е човек да съумее да запази самообладание, да повярва повече на себе си, а да не очаква някой отнякъде да му помогне.
Поздрави за постинга!

Всички тези случки са неизменна част от живота ни. Всеки ден преживяваме и побеждаваме и така... до края.

Поздрав, Ваня!:))

Благодаря много, Борис!
Радвам се, че ти хареса!
Много успехи и късмет през новата седмица!:)))

Благодаря, Раде!Разбира се, че не винаги живота ни е песен, но винаги е нужно да се питаме...... живот ли щеше да е,ако беше лесен..
ХУБАВА ВЕЧЕР!:)))

Привет , Тин!Щастлива съм , че си тук!
Има два начина да изживееш живота си!Единият-сякаш не съществуват чудеса,а другият-сякаш всяко нещо е чудо!Да го направим........
СЛЪНЧЕВА И УСМИХНАТА НОВА СЕДМИЦА!:)))

Това "Случвало ли ти си е"се е случвало мисля с всеки.Разликите са след това.На някои продължава да им се случва,на някои е спряло след известно време,а на някои им се е случило не повече от един два пъти.Определящо е случващото се след случилото се .Защото извън някаква блудкава фразеология,не е за всеки да бъде това,което иска или трябва да бъде.Хубава вечер ти желая,Ваня!Хубав постинг!Твърде хубав :))

"Нямаме време, само един живот... да изживеем... само една любов да вземем..."
Може животът да е един, но любовта е възможно да се повтори.
Да не пропускаме следващия шанс!
:)))

Чудесен пост!
Повечето от това, което си написала съм го изпитала на свой гръб и се радвам, че все пак винаги съм успявала да се съвзема. За да успее човек да се справи в такива моменти, най-важното е да превъзмогне себе си, собствените си слабости.
Поздрави!

Ето и една притча пресъздадена от Елин Пелин, която е в същия дух като тази за магарето:
http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=840&elementID=1617339722&sectionID=5

Благодаря, приятелю !Споделям твоето мнение!
Преди време , прочетох нещо , което ....ме впечатли .......

,,Хората се научават да стават егоисти и затварят толкова плътно сърцата си. Те са гладни за любов без да знаят, че сърцето им е магическата кухня. Отворете сърцето си. Отворете вашата магическа кухня и откажете да обикаляте света, просейки любов. Цялата любов, от която се нуждаете, е във вашето сърце. Вашето сърце може да създаде всякакво количество любов, не само за вас, но и за целия свят. Вие можете да давате своята любов без условия, можете да бъдете щедри с вашата любов, защото имате магическа кухня в сърцето си. Тогава всички тези гладни хора, които вярват, че сърцето е затворено винаги ще искат да бъдат близо до вас заради вашата любов.
(Дон Мигел Руис)
ДА РАЗТВОРИМ СЪРЦАТА СИ .......
УСПЕШНА СЕДМИЦА!:)))

Благодаря, Хелън!РАЗБИРА СЕ, ЧЕ НЕ БИВА ДА ГО ПРОПУСКАМЕ........
сЛЪНЧЕВА И УСМИХНАТА СЕДМИЦА!:)))

От сърце благодаря, Катя, за посещението, за споделеното !
За мен бе истинско удоволствие !
Много усмивки и слънчево, лятно настроение!:)))

сред много хора си най - сам, под маската на увереност си ранимо дете, на кръстопът се чудиш кой е твоят път ...
Нямаме всичкото време на света, но пък е наш мигът, в който грешим, прощаваме и
продължаваме - преодолели себе си.
Поздравления, Ваня, за постинга! Хубава да е седмицата ти! :)

Благодаря, Мег !Радвам се да те видя тук.
Толкова е трудно ......понякога....... нещо здраво ....те стиска за гърлото....., но трябва да се продължи НАПРЕД......
Прегръщам те и ти желая много здраве и усмивки!:)))

Тази притча е възхвала на прословутия магарешки инат, който в случая е повод за възхищение!
Никога не е късно да видиш нещо в нова светлина и така да научиш стари истини, практически полезни за всички времена!:)
Разни случки случват ни се в битието земно -
научават ни да се борим за радостта вълшебна!
А за нея трябва да намираме време!:)
Лека нощ, мила!

Благодаря, миличка, че беше тук !Намираш най-милите, най -топли думи !
БЛАГОДАРЯ!

С живота борих се достойно,
понасях удари...камшици зли,
препятствия прескачах аз безстрашно,
градих си собствени и истински мечти...

Но всеки смъртен има свои граници...предели...
и безсилен във момент на болка пада в пропастта,
губи свойте чувства за живот копнели
и умира във ръцете на нещастната съдба...
НО НАПРЕД ОТНОВО....ПРИЧИНА ИМА ЗА ДА ПРОДЪЛЖИШ
ИЗПРАВЯШ СЕ ЗАГЪРБИЛ БОЛКИ И ПРОБЛЕМИ ..
И В БИТИЕТО ЗЕМНО БОРИШ СЕ ЗА ...РАДОСТА ВЪЛШЕБНА!
Прегръщам те смного обич!:)))

Всичко това се е случвало на всеки от нас, искало ни се е да се спрем и да се откажем от пътя напред. Но аз винаги съм знаела, че в живота винаги получаваме толкова изпитания, колкото можем да преодолеем....може да е за повече време, но.....ще стане, така научаваме поредния житейски урок.
ЖИВОТЪТ Е МИГ И НЕ БИВА ДА ОСТАВЯМЕ ТОЗИ МИГ ДА ИЗТЕЧЕ МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ НИ, БЕЗ ДА СМЕ ГО ОСМИСЛИЛИ!
Ваня, чудесна песен, досега не я бях чувала, благодаря за удоволствието!